Тази вечер зала „Филхармония“ обещава да се превърне в пространство за едно невероятно вълнуващо събитие. От 19 часа започва концертът на оркестъра на Русенската опера под палката на Йордан Камджалов, посветен на 90-ата годишнина от рождението на един от знаковите български композитори и диригенти - Васил Казанджиев. В програмата ще прозвучи неговата творба „Виртуозни движения“, която направи своята световна премиера на сцената на зала „България“ през май миналата година - тогава Камджалов и неговият оркестър „Генезис“ заедно с пианистката Надежда Цанова направиха подарък на публиката - концерт-благодарност към именития композитор. 
Маестро Камджалов смята именно Русе за точния град, където да се отбележи юбилейната годишнина
Васил Казанджиев е една от големите български личности, които ние, за съжаление, пропускаме да поздравим и да изразим почитта си към таланта, казва диригентът. И припомня, че това е диригентът, ръководил камерния оркестър „Софийски солисти“, това е човек с трипосочен принос - и като композитор, и като диригент, и като преподавател. Самият Камджалов е ученик на Казанджиев и не крие, че изпитва пиетет към своя учител. 
„За първи път се запознах с него в Музикалната академия в София. Никога не съм подозирал, че мога да бъда диригент - но ето, че той ми каза: „Имаш страхотен талант“. Повярва в мен - а аз повярвах в него. И започнах да работя целенасочено и всеотдайно. Но ние живеем в тежки и лицемерни времена. Проф.Васил Казанджиев беше изгонен от Музикалната академия. И аз започнах да се готвя да кандидатствам в Берлинската консерватория, където да продължа обучението си. Именно той ме подготви за явяването ми на конкурса, където кандидатствах с Петата симфония на Бетовен и с творба на Барток. И така през май 2003 година станах първият българин, приет за последните почти сто години в Консерваторията в Берлин - след самия Панчо Владигеров. Това беше истинско чудо! И това чудо в огромна степен дължа на Васил Казанджиев, който вярваше в мен! Аз нямаше да имам нищо от това, което съм. Затова и този концерт, който подготвяме в Русе на 1 март, е акт на моята благодарност към човека, който ме направи човек. А 
Русе се оказа съдбовно място за мен
Един русенец ме подготви за софийската Музикална академия - това е моят учител по пиано Евгени Желязков, а друг русенец ме подготви за Берлин. Обичам ги и двамата, признателен съм им - и ще остана признателен към тях до края на дните си“, казва Йордан Камджалов. 
И продължава: „Васил Казанджиев е титан. Велик. Какъвто е бил и Добрин Петков и други личности, музиканти, учени. Предният ми концерт бе посветен на Добрин Петков - учителя на моя учител. Добрин Петков прави Васил Казанджиев, Васил Казанджиев направи мен. Това е една велика верига, която трябва да се знае и да се оценява. Васил Казанджиев нарича Добрин Петков светец. И ето, и двамата са здраво свързани с Русе. Тук е посаден този дух на таланти и посветеност. Това е солта - и това се усеща и днес тук, където хората помнят Добрин Петков, мнозина знаят и кой е Васил Казанджиев. Макар че Казанджиев е огорчен, че тук се канят всякакви диригенти и композитори, но не и той. Ние с концерта на 1 март правим микроскопичен опит да възвърнем нещо от честта, която този град му дължи.
Тук Васил Казанджиев трябва да бъде посрещан като икона
убеден е Камджалов. Програмата на концерта е посветена на две 90-годишнини: деветте десетилетия на Васил Казанджиев и 90-ия сезон от световната премиера на Петата симфония на Шостакович, която също ще прозвучи днес от 19 ч в зала „Филхармония“.
„Отбелязваме една годишнина на двама титани, свързани с Русе. Шостакович - това са неговите творби, които очертават пределите на човешката психика, неговите емоции са пределите на формата, в която може да бъде поставено съдържание. Шостакович е като една хипноза, един филм, една фуния, която те поглъща... И когато заставам пред русенския оркестър, който е ниво в България, оркестър, който аз обожавам и за който бих направил всичко, аз заставам пред него с мисълта за Добрин Петков, за Шостакович и за Васил Казанджиев. За съжаление, достолепната възраст на моя учител не му позволява да направи дългото пътуване до Русе и да присъства на този концерт. Но аз много добре помня вълнението му миналата година в София. Организирах концерта с желанието да му върна една молекула от това, което той ми е дал. Исках да видя очите на моя професор. И сега аз знам, че той няма как да дойде на концерта в Русе. Но ми се иска публиката да чуе неговите творби. Знам, че колегите ще направят невероятно изпълнение. Затова каня всички - нека да напълним зала „Филхармония“ и да изразим благодарността си към професионализма и почитта към титаните“.
Енергията на маестро Йордан Камджалов е поразителна. Той концертира, обучава, подкрепя и насърчава млади дарования, неотдавна създаде фондация „Димитър Ненов“, наскоро се състоя първата лекция на интердисциплинарния център за изкуство, наука и спорт „Академия за човека“ - поредния негов амбициозен проект, посяга към нестандартни решения. Какво го зарежда - питам 42-годишния диригент. 
„Когато съм убеден, че изкуството е най-мощният възпитателен инструмент, който облагородява, тогава не се чудя дали да правя нещо, или да не го правя. Ние имаме най-съвършения инструмент - музиката, и почти фаталната потребност на човешката душа да диша нещо повече от битовия кислород. Аз нямам нужда от зареждане. 
Зареждат ме идеите, зареждат ме очите на хората
дългът от разбирането, че „моите братя търпят иго страшно“, както е казал Вазов. Не искам да съм съучастник в това иго и да бъда безучастен към това, което се случва и не се случва“.
А дали му стига времето?
„Времето не ми стига. Да, пренатоварвам се. Но има толкова работа за вършене. Ние сме в началото на един ултрамаратон. Той е 500-километров. А ние все едно сме изминали едва километър и двеста“.
Какви цели си поставя фондация „Димитър Ненов“?
„Фондацията, на която аз съм инициатор и председател, а почетен председател е Васил Казанджиев, е също едно начало, което е свързано с онова ято хора, които създават един идеал. Хронологично те се подреждат така: Димитър Ненов, Добрин Петков, Лазар Николов, Васил Казанджиев. Тези хора функционират като една взаимосвързана хранителна верига, извънредно важна за българското музикално изкуство. Аз ставам част от тази верига - започвам да служа на това, което човек от вашия край е посадил в мен. И по-конкретно: Димитър Ненов има много неизпълнявани творби. Архивът му показва разностранната му личност и работата му като архитект, композитор, педагог, общественик. Трябва да го опознаем по-добре. Убеден съм, че трябва да извадим тези образци и примери напред - защото това са
истинските хора, които трябва да станат визитни картички на епохата
а не да проспиваме великаните на духа на държавата“. 
В последните дни шум с различни емоционални нюанси предизвиква нов екстравагантен проект на Йордан Камджалов. Става дума за замисления от него музикален спектакъл с участието на... Софи Маринова! 
„Заглавието е „Свобода и мистерия“ и то казва почти всичко. В музиката аз винаги търся това - свободата и мистерията. Търся го и в концерта този петък в зала „Филхармония“. Свободата - това са върховете, само големият човек може да е свободен и само върховият професионалист е носител и на върховата свобода. А мистерията е нещо, без което изкуството е загуба на време. Софи може да скочи и в двете. Спектакълът с оркестър „Генезис“ ще бъде една алхимична трансформация, в който дълбокият й глас ще покаже това, на което е способен. Класика, романси и фолклор ще включва спектакълът. Ще бъде зашеметяващо. 
Класическата публика ще бъде в шок, феновете на Софи Маринова - също
Мен ме интересуват немислимите неща. Любимите ми зони са математиката и музиката, в които се борави по естествен начин с понятието за безкрайност. Софи ще бъде хвърлена в тази безкрайност. Това, което е сложил Бог в гласа на Софи, ще бъде мобилизирано за най-големите върхове на изпълнението“.  
Той търси върхове във всяко изпълнение. Разбира се, и в концерта тази вечер. 
„Това е нашият дълг, нашата мисия, нашето призвание и същевременно нашият задължителен минимум! Защото когато посягаме към такива колоси като Шостакович и Казанджиев, нищо друго освен изключително не би било достойно! Очаквам чудо! Идвам за чудо! Нищо друго освен чудото в изкуството и чудото на сцената не ни интересува! Заповядайте на чудото, заради което ние изобщо се занимаваме с изкуство!“, апелира Йордан Камджалов.