С ускорен ритъм русенската балетна трупа репетира предстоящата премиера на „Калиопа“ по музика на Емил Табаков и с либрето на Александър Малчев. Точно преди година публиката на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ получи привилегията първа да стане съпричастна към концертното изпълнение. Тогава беше дадено обещанието през есента на същата година зрителите да бъдат отново първите, които ще видят творбата в нейната пълнота - като балетен спектакъл, в който музиката ще бъде изпълнена от „жив оркестър“. 
И ето че с известно забавяне това ще се случи - макар и не през есента на 2023-а, а през пролетта на 2024-а, но затова пък събитието отново заема място в програмата на мартенския музикален фестивал. Така това отлагане, предизвикало недоумение и разочарование у публиката, която помни какво й е обещано и си го търси, сега дава заявка да се превърне в едно от събитията на 63-ото издание на ММД.
За да направи от музиката на Емил Табаков и от словесната част на сюжета, написана от Александър Малчев, танцов спектакъл, е поканен хореографът със завидна известност Константин Уралски. 
Кой е Константин Уралски?
Роден е в Москва, в артистичното семейство на Валерия Уралска - балерина, критик и теоретик на танцовото изкуство, главен редектор на списание „Балет“, и Семьон Уралски - артист и театрален и цирков режисьор, прочуто име в руското цирково изкуство. Израснал зад кулисите на цирка и балетния театър, той възприема всичко случващо се на сцената като приказка - а в тази приказка участват и неговите родители. Това чудо някак съвсем естествено подготвя сина на двамата артисти за това самият той също да стане част от феерията и сцената.
„Честно казано, в училище ми беше адски скучно - и ми стана интересно, едва когато се озовах в Хореографското училище, което днес е Московската държавна хореографска академия. Моите преподаватели, първите роли - както и всичко, което ми се случваше през живота по-късно, ме направи това, което съм сега. Вярвам, че моята съдба се подрежда не от някой тук, на земята, а някъде там, горе“, казва Константин Уралски. 
Веднага след дипломирането си той 
започва танцовата си кариера в Болшой театър
Успоредно с множеството роли в кордебалета и като солист, които изпълнява на прочутата сцена, Константин Уралски завършва и хореографския факултет на ГИТИС (днес Руска академия за театрално изкуство). Така отваря нова страница в своята биография, за да постигне върхове като балетмайстор и педагог и в Русия, и в чужбина. 
Жаждата за творческа свобода и желанието да експериментира водят до това, че през 1990 година той напуска по собствено желание Болшой театър. Заминава за Германия, за Дрезден, за да изучава западната хореография и тенденциите в съвременния танц. Там усвоява модерния танц, джаза в балета, а успоредно с това и преподава - руската балетна школа винаги и навсякъде представлява интерес, а когато неин носител е артист от Болшой театър, тогава интересът се удвоява.  
След това се озовава в Съединените щати, където години наред работи като артистичен директор на балетната трупа на Айова. В Айова реализира един от смелите си художествени проекти - балетен спектакъл по романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“, като покорява зрителите и балетните асове с оригиналния танцов прочит на известния роман, донесъл на своя автор Нобелова награда, но и немалко горести. Съчетаването на традициите в прочутата руска балетна школа с модерност и експеримент печелят за Уралски признание и аплаузи. Той поставя над 15 класически балетни спектакъла. А след Айова през 1998 година 
създава и собствена балетна школа в Ню Йорк
като получава и поста на артистичен директор на Нюйоркската балетна трупа.
„Като хореограф се родих именно в Съединените щати, там получих свободата да правя по три-четири спектакъла на година. И заедно с това изпитвах носталгия по оперно-балетния театър - все пак, аз съм артист от Болшой театър... А в онзи период Русия се развиваше по твърде интересен начин. И ми се искаше да споделя това, което вече съм натрупал като опит, аз съм израсъл в руския балетен театър и исках да правя това - балетни спектакли, затова ме влечеше театърът, именно репертоарният театър. Мислех, че моите знания и опитът ми ще бъдат потребни“, казва хореографът.  
При все че американската му кариера е успешна, Константин Уралски се завръща в Русия, където е поканен като режисьор-хореограф в държавния театър за опера и балет „Михаил Глинка“ в Челябинск. Там той поставя балета „El Mundo de Гойя“, който получава пет от наградите на фестивала „Сцена 2007“, като единият от призовете е „За най-добра хореография на годината“. За същата постановка Уралски става лауреат и на държавна награда за постижения в областта на културата. 
През 2010 година създава програмата „Съвременен руски балет“, благодарение на която в редица руски градове ценителите и критиката се запознават с таланта и перспективите на балетни артисти и хореографи от най-младото поколение. 
От 2011 г. поема позицията художествен ръководител на балета и главен балетмайстор на държавния театър за опера и балет в Астрахан, където остава до 2020 година. Междувременно продължава да работи в Европа, където с бляскав успех посрещат неговите постановки като „Ликовете на руските сезони“ в Националната танцова академия в Рим, „More Than Two to Tango“ в Националния театър на Република Косово, „Ритмите на слънцето“ в Боливия. В момента работи в Анталия, откъдето пристигна в Русе, за да пристъпи към новия си хореографски проект, който ще има своята премиера на 25 март на сцената на Доходното здание.
Именно в Анталия го намира писмо от директора на Русенската опера Пламен Бейков, който кани известния балетен режисьор и хореограф да поеме работата върху „Калиопа“.
„За мен това беше неочаквано. Поисках да се запозная с материалите по този балет. Пламен ми ги изпрати - драматичният сюжет ме заинтригува. Така че ми се стори, че това би било една доста интересна работа. Започнах да търся в Гугъл информация за Русе... И ето ме тук“, разказва Константин Уралски. 
И признава: „Обичам България! Имам състуденти от България - сред тях е Боряна Сечанова. Познавам се добре със Силвия Томова, с Никола Хаджитанев. Да, наистина обичам България. И не само българската кухня. Впрочем тъкмо 
Боряна Сечанова ме научи как се пие мастика с таратор...
Разбира се, че не само българската кухня предизвиква асоциации с положителен знак у обиколилия половината свят балетмайстор. Във Варна той е поставял своя „Доктор Живаго“, в Стара Загора по покана на Силвия Томова - „Лешникотрошачката“, а в Пловдив по покана на Нина Найденова - „Лебедово езеро“. 
Русенският оперен театър е четвъртият театър, с който работя в България, пресмята Уралски. И добавя: „Освен че ме привличаше идеята отново да работя в България, когато ми изпратиха музиката на маестро Табаков, решението ми да направя „Калиопа“ изкристализира моментално. Щом изслушах музиката на балета, започнах да търся други негови произведения. Това постави точка на колебанията ми и аз дадох съгласието си да дойда в Русе. През октомври пристигнах да се запозная с постановъчната трупа. Междувременно установих колко талантливи хора от художествения екип са все от Русе - освен композитора Емил Табаков и Александър Малчев, сценографът е Елица Георгиева, костюмите ще бъдат дело на Летиция. И така отначало работехме с всички дистанционно. През януари Емил дойде в Анталия, където дирижира прекрасен концерт на Симфоничния оркестър на града. Под неговата палка бяха изпълнени Концерт за две пиана и оркестър на Франсис Пуленк и сюитата „Гогол“ от Алфред Шнитке“.
Впрочем, слушайки сюитата на Шнитке, Константин Уралски се връща в спомените си към Болшой театър - той е танцувал в спектакъла „Ескизи“ по тази музика, като е изпълнявал ролята на Акакий Акакиевич Башмачкин и според неговите признания винаги с огромно удоволствие е влизал в този образ. 
Работата по „Калиопа“ напредва.
„За всеки спектакъл аз винаги търся определен хореографски език, това не е лесно нещо. Това, което ще видят зрителите на премиерата, е съвременен драматичен балет. 
Моят базов език е класическият балет, но в него има и много елементи от модерна
това трябва да предаде спецификата на тази докосваща сетивата история. Аз лично намирам много силни моменти именно в любовната история на Калиопа и Мидхат. Тази сила, този драматизъм звучи в музиката на Емил, тя предава характери, които в момента изграждат солистите от трупата. Момичетата и момчетата се включват в работата доста вдъхновено - и това много помага при отработването на детайлите и при изграждането на цялостната концепция“, казва Константин Уралски. 
И въпреки напрегнатата работа той се чувства добре в Русе.
„Градът е някак есенно-спокоен, не е курортен град, претоварен с шумния стил на този тип места. Единственото, което малко ме разстрои, е кеят - да си призная, очаквах, че ще изглежда по по-друг начин...“, откровен е хореографът. Но бърза да добави: „Очаквам топлата пролет - когато ще може човек да седне навън и да изпие чашка кафе с удоволствие“.