Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В съвременния български език се употребяват редица изрази, които водят началото си от Библията (имам предвид фразеологизми, пословици, поговорки и др.). Някои от тях са навлезли в нашия книжовен език още през старобългарския период, а други за възприети през по-късно време. В настоящата кратка статия ще посоча значението на няколко израза, свързани с Библията.
1. ИЗМИВАМ СИ/ИЗМИЯ СИ РЪЦЕТЕ има следните две значения: а. снемам от себе си всякаква отговорност за нещо; б. прехвърлям върху другиго отговорността за нещо, oпpaвдавам се с някого за нещо. Среща се и вариантът умивам си / умия си ръцете. Съществува и разширен вариант: измивам си / измия си или умивам си / умия си ръцете като Пилат (или като Пилат Понтийски). Този фразеологизъм води началото си от евангелския разказ за съда на Пилат Понтийски над Иисус Христос (Maт. 27: 1 – 25; Марк. 15: 1 – 15; Лук. 23: 1 – 25). 
Пилат не е открил никаква вина у Иисус и затова е пожелал да Го освободи. Всички присъстващи евреи обаче са започнали да крещят, че желаят Иисус да бъде убит. Тогава Пилат е взел вода, измил е ръцете си пред народа и е казал: „невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете“ (Мат. 27: 24). Целият народ е отговорил: „кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни“ (Maт. 27: 25).
За измиване на ръцете като ритуално признание за невинност се говори и във Ветхия Завет, вж. „6. и всичките стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над (главата на) закланата в дола телица, 7. да обявят и кажат: наши ръце не проляха тая кръв и наши очи не видяха”(Второзак. 21: 6 – 7) и „ще умивам ръцете си в невинност“ (Пс. 25: 6). 
2. КАТО ДИМ (в съчетание с глаголите изчезвам или изпарявам се) означава внезапно и безследно (изчезвам). Произходът на този фразеологизъм е свързан с псалмите на св. цар Давид, напр. „а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат“ (Пс. 36: 20); „Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие“ (Пс. 67: 3); „дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня“ (Пс. 101: 4). В посочените случаи димът е символ на уязвимия и краткотраен човешки живот, откъснат от Бога (съществителното име дим има и други значения в Свещ. Писание).
В нашия език се използва и черковнославянският превод на този фразеологизъм, вж. черковнослав. яко дымъ.
3. КАТО ХАМОВОТО СЕМЕ означава на различни места, навсякьде. Този фразеологизъм води началото си от библейския разказ за втория син на Ной – Хам. 
Според Свещ. Писание, Ной е имал трима синове – Сим, Хам и Иафет (Бит. 6: 10; 9: 18). След Потопа Ной е насадил лозе, направил е вино от гроздето му, опил се е и е лежал гол в шатрата си. Хам е видял голия Ной и е съобщил за това на братята си. Тогава Сим и Иафет са взели дреха, тръгнали са заднишком и са покрили голотата на баща си. Когато Ной е изтрезнял и е узнал какво е направил Хам, е проклел Ханаан, Хамовия син, със следната клетва: „проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си“ (Бит. 9: 25). След това Ной е благословил другите си синове – Сим и Иафет (целия разказ вж. в Бит. 9: 20 – 27).
Във връзка с тази случка се намира и фразеологизмът ХАМОВО СЕМЕ, означаващ съвсем незначителен, нищожен човек; скитник, безделник.
4. КОМАРА ЦЕДЯ, КАМИЛИ ГЪЛТАМ означава: а) проявявам дребнавост, като пилея по-ценното, а държа за по-малоценното; б) забелязвам у другите и най-дребните недостатъци и грешки, а не виждам много по-големи свои слабости u грешки. Този фразеологизъм води началото си от изобличителната реч на Иисус Христос против фарисеите, изложена в Мат. 23: 2 – 39. Там е цитиран в следния вид: „Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!“ (Мат. 23. 24; нека да обърнем внимание, че в оригинала съществителното име камила е в ед. ч., а във фразеологизма, използван в нашия език, съществителното е в множествено число).

Иво БРАТАНОВ