В навечерието на 151-вата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Народно читалище „Христо Ботев - 1908“ в Русе представя традиционното си възпоменателно си издание - вестник „Васил Левски“. Пак по традиция, деятелите на русенското културно средище предоставят на вестник „Утро“ за съвместно публикуване по-важната част от материалите в изданието.

През есента на 2018 г. в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президенството на Република Турция изследователи от Национален музей „Васил Левски“ в Карлово в лицето на историка Виктор Комбов откриха няколко драгоценни документа, които представиха в нова светлина част от събитията, свързани със съдбоносната за БРЦК 1872 година, както и тези, белязали последните месеци от живота и делото на Васил Левски. Документите бяха преведени на български от османотурски език от проф. Орлин Събев, проф. Иван Добрев и доц. Стефан Андреев. Те са публикувани в периодични научни издания и в самостоятелни сборници и са достояние до широката публика.
В редовете по-долу се спираме на 
два документа, свързани с Русчук - столицата на Дунавския вилает
коментирани и анализирани от Дора Чаушева - директор на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово.
Особено интересен за нас е първият от тях, който се явява и първи от всички досега известни документи, в които черно на бяло официалната османска власт заявява своята информираност за дейността и ролята на Васил Левски в изграждането на комитетската мрежа в Българско. Той е съставен в Русе на 16/28 септември 1872 г. - „Доклад на областния управител Ахмед Хамди паша в Русе /назначен и пребивавал в града от 2/14 юли 1872 до 25 март/6 април 1873 г./ до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетските членове убийства, както и засилване на пограничния контрол, включително и назначаване на тайни агенти“.
Имайки предвид, че е съставен преди Арабаконашкото „приключение“ на Димитър Общи и четата му, въпросният доклад по категоричен начин показва, че благодарение на разузнавателна и агентурна информация
турските власти вече са разполагали с планина от най-подробни сведения за дейността на революционната организация на юг от река Дунав
В доклада се посочва значимостта на водещата фигура - Васил Левски, в изграждането на комитетската мрежа, пратен от БРЦК в Букурещ. Ловеч е център на организацията, като са изброени имената на комитетски членове, а на комитетите в Севлиево, Плевен, Търново, Габрово, Орхание (днес Ботевград), Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре са посочени техните „главатари“: „Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдив, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч...“.
Властта в Русчук е солидно информирана и за убийства, предприети от комитетски дейци през лятото на 1872 г. с цел събиране на средства за закупуване на оръжие или за изпълнения на смъртни наказания за предателство. Повечето факти са известни на изследователите от други извори: убийството в Орхание на наместника на ловешкия митрополит; убийството в района на Търново на мъж, докато спи в къщата си; убийството на слугата на ловешкия чорбаджия Динчо  Памукчията (Денчо Халача). Досега не се знаеше нищо  както за убийството в община Елена, така и за опита за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ловешкия митрополит“. Към момента все още не са разкрити конкретните извършители на тези престъпления, но 
валията в Русе е сериозно обезпокоен от по-нататъшно разширяване на революционната организация
и нейната дейност и изпраща наличната информация към Високата порта. От текста на доклада става ясно още, че властите в града край Дунав разполагат и с оригинални документи на революционната организация, а преписи на преводите им на османотурски се изпращат до великия везир - Програмата и Уставът на БРЦК и две окръжни комитетски писма, с които са набирани средства - от 10 март 1871 г. и 14 юни 1872 година.
За първи път в официален документ се назовава и името на „секретен служител“ - Зия ефенди, полицейски инспектор, който знае български, легализиран като горски в Ловеч. Не знаем под какво име се подвизава в Ловеч. Не знаем какъв е по народност. Заплатата му е 700 гроша, харчовете за тайните агентите са „по специално разпореждане“ и се водят като „здравни разходи“. След Арабаконак заплатите на агентите ще скочат тройно и четворно!
В обобщение можем да заключим, че документът от 16 септември 1872 г. дава подробна информация за структурата, ръководните дейци и работата на революционната организация, а също и за водещата роля на Васил Левски в нея, няколко дни преди да бъде извършен от Димитър Общи и организираната от него група обир в Арабаконашкия проход.
Вторият документ е издаден вследствие на обезпокоеността на властите от доклада на русчушкия управител... Той е издадена Заповед на великия везир Мидхат паша и в нея прозира сериозността на подадената до Цариград информация. Заповедта е превантивна и издадена на 25 септември/7 октомври 1872 г. Тя дебело подчертава необходимостта от разкриване на извършителите на споменатите убийства, дори и те да не са свързани с революционната дейност. „Неотдавна революционно настроени [лица] са основали във Влашко организация, която нарекли Български таен комитет. Целта им е да внесат смут във вътрешните дела на България и да разбунтуват населението... Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета, последващи престъпления от този характер и липсата на наказание за онези, които са се осмелили да ги извършат, ще навреди на обществения ред“. Също се нарежда 
да бъде повишена бдителността по граничните пунктове, но искането за подсилване на бреговата охрана по Дунав не е удовлетворено
с мотив, че предстои зимният сезон. 
В други от новооткритите документи се доказват и изясняват в детайли факти от злополучните събития в Българско от края на 1872 година... Така например на 28 септември/10 октомври 1872 г. Мидхат паша изпраща изложение и до Данъчното ведомство и главнокомандващия на армията за задълженията им по осъществяване на строг контрол на граничните и митническите пунктове. В него той уведомява главнокомандващия на армията, че се отчита настъпилото намаляване на бреговата охрана, но се предвижда да бъдат обсъдени евентуални мерки за подсилването й. От доклади и на окръжния управител в София Мазхар паша, и на управителя на Дунавския вилает в Русе Ахмед Хамди паша от края на ноември и началото на декември, съдържащи се в колекция „Канцелария за общи вилаетски дела“, се вижда, че сведенията от средата на септември напълно се потвърждават и по-късно през ноември 1872 г. - както за комитетската мрежа, така и за самия Васил Левски като ръководител на подготвяния бунт от създадената революционна организация...
В заключение можем да обобщим, че още през лятото на 1872 г. турските власти разполагат с детайлна информация за част от комитетската мрежа и „следят внимателно“ дълъг списък комитетските дейци; много точно знаят, че Ловеч е центърът на революционната организация ВРО; знаят кой е нейният главен ръководител в лицето на Васил Левски; разполагат с част от основните документи на БРЦК...
Възникват и други производни въпроси - откога властите разполагат с докладваната информация? Има ли и други, но все още непоказани или „неоткрити“ доклади и донесения от лятото на 1872-ра година, та дори и от по-рано? Как и кой предава основните документи на БРЦК в турски ръце? Кой е агентът/доносникът, разкрил част от комитетската мрежа и комитетските дейци? Кой е издал столицата Ловеч като център на ВРО? Кой е издал самото име на Васил Левски?
Как е попаднала в ръцете на властите и последната т. нар. „осма фотография“ на Апостола, открита в Османския архив на Република Турция в Истанбул през 2015 г. от турския изследовател Дженгиз Йолджу и станала известна на българската публика чрез историка Виктор Комбов през 2018 г. На тази снимка Левски изглежда същият, какъвто го познаваме от останалите седем горепосочени снимки. 
На гърба на фотографията четем описание на османски турски език: „Със среден ръст, светло-кестеняви мустаци
червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри“ (в превод от Орлин Събев - Институт по балканистика). Подобно описание на Левски дава при разпитите си на 26 октомври 1872 г. в Орхание (днес Ботевград) даскал Иван Димов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет. Изследователите предполагат, че с тази снимка Левски е бил търсен от турската полиция. Снимката е с размери 6/9 см, при увеличение на кадъра се вижда, че Левски е с джобен часовник с ланец в малкото джобче на жилетката. Не е известно как фотографията е попаднала в ръцете на турските власти -  съществуват догадки, че е постъпила от средите на гъстата им агентурна мрежа във Влашко.
Въпроси, въпроси, въпроси...

Стоян КОМИТСКИ