През 70-те години излезе една много любопитна книга -  „Без борба няма победа“. Неин автор бе легендарният германски автомобилен пилот Манфред фон Браухич.
Заглавието му звучи лозунгово и дори може би елементарно - това е очевидна констатация, но трябваше да видите какво правят Ангел Русев и Джан Зарков на подиума в София, за да разберете, че всъщност това не е заглавие, а девиз. Девиз на шампиони! Двамата показаха изключителна борбеност и на фона на пребледнелите си конкуренти изглеждаха като олимпийски богове. Като увереност и целеустременост бяха железни.
Какво предприеха другите претенденти за титлата и медалите? Разбрали, че Ангел има проблеми с рамото, започнаха да променят заявките за първите си опити. Поискаха по-ниски килограми - за да е по-сигурно, че ако се справят и Русев не излезе на подиума, ще са на крачка от служебна победа и ще се насладят на приятна разходка към стълбичката за призьорите.
Той ги свали с един удар със заявката си за начало - 135 кг! Такава тежест не поиска никой друг. Не беше и по силите му. Ангел излезе на подиума, помоли публиката за тишина и закова щангата над главата му. С болки в рамото, което можеше и да не издържи.
Както написа спортен сайт, взе титлата с една ръка!
Много любопитно беше да се види изражението на 18-годишния Джан Зарков, който се състезава в същата категория /до 55/. Тийнейджърът вървеше към подиума с премерена самоувереност, като ли зад гърба си имаше десетки големи първенства при мъжете. И избухна с два медала.
Догодина да съм шампион, пожела си той.
Само за няколко дни България научи за русенския спорт покрай златния боксьор Радослав Росенов на „Странджата“ и Ангел и Джан в европейските щанги. Да не забравяме и бронзовия медал на Надежда-Мей Нгуен.
Още сме февруари, но ето - имаме вече много солидни номинации за предстоящата анкета за Спортист на годината на „Утро“ и Община Русе. 
Сега обаче се задава трудното - битката за олимпийски квоти. Пожелаваме им от сърце успех и в нея! А те знаят - без борба няма победа.