В навечерието на 151-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Народно читалище „Христо Ботев-1908“ в Русе представя традиционното си възпоменателно си издание - вестник „Васил Левски“. Пак по традиция, деятелите на русенското културно средище предоставят на вестник „Утро“ за съвместно публикуване по-важната част от материалите, включени в изданието, като поставихме началото в брой 19 от 29 януари т.г. с проучване за „Поредната мистификация и спекулация с образа на Васил Левски“. Новият брой е с 16 цветни страници и включва исторически четива, предназначени за широк кръг от читатели, засягащи вечната тема за живота и делото на най-великия българин. Основните акценти са поставени върху най-новите документи, открити в Османския архив на Република Турция, които са писани във вилаетската столица Русчук; още по темата за залавянето на Левски, специално проучване, озаглавено „Учителят Левски“; интересна информация за оръжието на Апостола; общото между Христо Проданов и Че Гевара; множество малко известни снимки, илюстрации и картини представящи Левски.
В три последователни броя „Утро“ ще публикува представителна извадка от съдържанието на изданието.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово - родния град на Васил Левски. Както раждането, така и смъртта на Христо са белязани с името на Левски. Българският алпинист тръгва към Еверест, носейки малка снимка на своя велик съгражданин. И двамата нямат гроб...
През 1984 г. се провежда национална алпинистка експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за заместник-ръководител по техническите въпроси. На 20 април 1984 г., в 18.15 часа, той се изкачва сам и без кислороден апарат на Еверест! Остават паметни думите му „Аз съм на върха! На върха съм! Христо!“. 
Христо Проданов извисява планетата с един човешки ръст. Неговите 33 минути на 8848 м ще породят много въпроси и разнопосочни отговори.
Негови близки потвърждават, че със себе си носи образа на Васил Левски и пликче с шепа пръст от гроба на най-близкия му приятел - Йордан Зашев, загинал от лавина през 1983 година.
Защо тръгва на 20 април към върха, когато обикновено експедициите осъществяват атаката към Еверест през месец май? Защо прави най-ранното изкачване на Еверест в света? Защото е бил в страхотна кондиция, във върхова физическа форма, за да реши да направи нещо уникално! И защото е българин. Той 
носи до гърдите си портретчето на Левски и е посветил своето изкачване на Априлското въстание -
20 априлий 1876 г., когато гръмва първата пушка в Копривщица.
Силвия Проданова - дъщерята на великия българин, си спомня: „Татко отново е сам. За жалост шерпът Ринджи е принуден да се върне, но пътят на моя баща е само един: към върха. Сам, без кислороден апарат, по най-тежкия маршрут към Еверест, по Западния гребен, неслучайно наречен Жестокия път... Защо не се връща по собствените си стъпки? Излишен въпрос: за да направи нещо изключително, на което и Меснер не би се решил. Не бива да се осъжда рискът на смелите, на решителните до себеотрицание, на първопроходниците. „Ако загубя - губя само мене си, ако спечеля - печели цял народ“. Не е допускал, че ще се извие буря, че температурите горе, на върха, ще станат нечовешки. Часовете на очакване и помощ... Последните часове и минути до 22 април“.
По този повод историкът доц. Петър Ненков разказва: „По-късно разбрах, че преди да тръгне за Хималаите, дъщерята на Христо Проданов му дала като талисман патенцето, с което той изкачи осемхилядния връх Лхоце, но баща й го върнал и взел със себе си една роза, едно кокиче, кичур от косите на Силвия и снимка на своя велик съгражданин Васил Левски...“.
Че Гевара и Апостола на свободата
Малко известен факт е информацията, която ни сочи, че любимата снимка на Че Гевара е била тази на Васил Левски. Героят носи Апостола на свободата до сърцето си и дори посреща смъртта с него. Има данни, че е писал на много места как на Балканите има един герой - в България, на когото той самият иска да прилича. Гевара желаел и се стремял да направи това, което Васил Левски е искал - „Когато освободя собствената си родина, ще ида да освобождавам и други народи“...
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (14 юни 1928 г.-9 октомври 1967 г.), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или само Че, е аржентински политик, поет и революционер. Той е роден в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не я практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух.
На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Води дълги дискусии с учителите и родителите си. 
Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата и бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.
Любопитен е фактът, че великият  латиноамерикански революционер Че Гевара е бил голям почитател и следовник на българския национален герой Васил Левски. Той е 
изучавал революционното му дело и е цитирал негови мисли пред съратниците си
Ето кратка аналогия на словата им.
Васил Левски - „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си!“.
Че Гевара - „Ако аз загубя, това не означава, че не е трябвало, тази кауза да победи.“.
Васил Левски - „Чисто народният човек се бори, докато може... Ако не сполучи [...], трябва да умре в народната си работа.“.
Че Гевара - „По време на революция човек или побеждава, или загива.“.
Васил Левски - „Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.“.
Че Гевара е убит на 9 октомври 1967 г. в боливийското селце Ла Игера близо до Валегранде. Показателен е фактът, че у него е намерен портрет на Васил Левски...
След смъртта му в Латинска Америка започват да го боготворят. Днес е кумир на милиони, но в историята остава като една противоречива фигура.
За едни е символ на борбата за социално равенство, бунтар и революционер-романтик, а за други - просто комунист. През 1999 г. американското списание „Тайм“ определя Ернесто Гевара като един от символите на ХХ век.
За много хора Че е символ на непрестанното противопоставяне срещу потисниците в страните от Латинска Америка и Африка и знаме в борбата за социално равенство. Наричат го „последният революционер романтик“...
Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят.
Че Гевара може да се нарече
последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко
и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие.
Приживе Че Гевара печели симпатиите дори и на представители на т.нар капиталистически лагер. Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.: „Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже“. 

Стоян СТОЯНОВ-КОМИТСКИ