Диана Ковачева, която половин живот - цели 39 години, работи в Клуба на дейците на културата, направи една от най-трудните крачки: завчера тя заключи за последен път Дома на всички изкуства (както е бил създаден Клубът преди малко повече от сто години) и върна ключовете. 
След четири десетилетия, в които тя беше организатор, домакин, приятел, съмишленик, партньор, често пъти съавтор на артистичните събития в красивата Къща, Диана Ковачева приключи този етап от битието си. 
През всичките тези години тя беше човекът, който правеше всичко възможно (а понякога и невъзможното), за да се чувстват хармонично и уютно русенски и гостуващи хора на изкуството. Тя беше човекът, който вършеше онази предварителна работа по организирането на джаз и кино вечерите, литературните премиери, камерни театрални представления, срещи с именити артисти, художници и писатели. Тя правеше така, че всъщност никой от зрителите да не се досеща, че колко пречки и проблеми са преодолени, колко нерви са скъсани и колко труд е бил хвърлен, за да цари онзи удивителен уют и артистичната атмосфера. За да остане единствено онова вълшебно усещане, че КДК е русенското място, по презумпция заредено и обречено на магията на артистичния живот. И това в огромна степен се дължеше на нея - Малката стопанка на Голямата къща. 
„След 39 години работа в Клуба на дейците на културата, днес се сбогувам с прекрасната си работа и любимата къща, с хората които ми дадоха увереността да дишам в изкуството.
Не съм мечтала да работя в такава възхитителна обстановка, такава вдъхновяваща работа.
Ще запазя с много любов скъпи спомени за срещи с велики хора и силни личности, преломни моменти и вълшебни изживявания. Завинаги ще нося в сърцето си интимността на кокетните салони на КДК.
Вложих цялата си любов, лудост, емоция... много страдах и много плаках! Не съжалявам за нищо!“ - написа Диана във Фейсбук. 
Със сигурност сега ще й трябва известно време, докато приеме не само с разума, но и със сърцето си, че е затворила една приказна, но тежка врата. И че вече няма причина да се притеснява колко публика ще дойде или ще има ли места за всички, както и за хиляди други неща, които допреди дни бяха записани с червено в нейния бележник. Ще й трябва време да приеме ролята само на зрител и ценител. Но пък е сигурно и друго - че Клубът не може да бъде затворена страница за човек като нея, която не просто работеше, а живееше с Клуба и беше неговата душа. Защото бивша душа няма, нали?