Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В българския език се употребяват редица изрази, пословици, поговорки и фразеологизми, които са заимствани от фолклора, книжнината или литературата на други народи. Някои от тези изрази водят началото си от Библията. В настоящата поредица от кратки бележки искам да посоча част от тях, като при това ще разкрия какво е значението им в нашия език и в Свещ. Писание. 
1. Злобата на деня. Изразът „злобата на деня“ означава интереса на конкретния ден и въобще на даденото време, вълнуващ обществото. Този израз води началото си от Планинската проповед не Господ Иисус Христос; вж. „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6: 34). Смисълът на цитираната препоръка е следният. Човек не бива да прекалява с грижите си за бъдещето, защото не може да бъде сигурен относно утрешния ден. Нужно е сега, днес християнинът да живее за Господа и да търси Царството небесно, а бъдещите си нужди да остави на Бога и да се надява, че Господ ще ги удовлетвори. В такъв смисъл утрешният ден сам ще се погрижи за собствените си тревоги.
Подобно указание откриваме и в Господнята притча за безумния богаташ (Лук. 12: 16 – 21). Веднъж нивата на този богат човек дава много богата реколта. След това той решава да събори старите си житници и да съгради по-големи, а после да си почива, да яде, да пие и да се весели. Но Бог му казва: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; a това, що си приготвил, кому ще остане?“ (Лук. 12: 20). Господ изтъква, че това се случва с онзи, „който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“ (Лук. 12: 21). 
2. Изразът да отърся праха от нозете си означава завинаги да скъсам с някого, да изляза (или да напусна) с негодувание. Той води началото си от св. Евангелие. Когото Господ Иисус Христос изпраща Своите дванадесет ученици да проповядват, Той им казва: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата (на невярващия – в с.м. – И. Б.) или от оня град, отърсете праха от нозете си“ (Мат. 10: 14; срв. Марк. 6: 11 и Лук. 9: 5). По-късно св. апостол Павел и св. апостол Варнава правят това в Антиохия Писидийска (Деян. 13: 51), град в Писидийската провинция на Мала Азия.
Отърсването на праха от нозете е видим израз на факта, че между неразкаялите се хора и проповедниците на спасението вече няма нищо общо. Бог е недоволен от онези, които не приемат християнската проповед, и ще ги отхвърли така, както те отхвърлят Неговите пратеници.
Изразът да отърся праха от нозете си се употребява и в други езици, вж. напр. рус. отрясти прах от ног своих.
3. Съществителното собствено име Голиат се използва в нашия език като метафорично название на човек с много висок ръст и с голяма физическа сила. Ето пример от Вазовата повест „Чичовци“: „Той (Иван Селямсъза – в с.м. – И. Б.) беше шейсетгодишен човек, висок, барачест, великан, почти Голиат“. То води началото си от Сгария Завет, където се споменава за двама исполини с това име. И двамата са филистимци по народност и са родени в древния филистимски град Гет.
Известният великан Голиат се бие с Давид и е победен от него (за двубоя между двамата подробно се разказва в 1 Царств. 17). Филистимецът е висок 6 лакътя и 1 педя (3,2 м). Неговата ризница тежи 5000 сикли мед, а копието – 600 сикли желязо (тежината на еврейската сикла варира между 10 и 13 г). Дръжката на копието му прилича на кросното на тъкач (за ръста на Голиат вж. 1 Царств. 17: 4; въоръжението му е представено в 1 Царств. 17: 5 – 7). След като Голиат е убит, мечът му е взет от Давид.
Другият великан Голиат е убит от Елханан, който е син на Ягаре-Оргима Витлеемски (2 Царств. 21: 19).
Ръстът на Голиат е необичаен, но е напълно възможен. В Палестина са открити човешки скелети с подобни размери от същия период.
Името Голиат се използува като метафора на едър човек и в други езици (вж. напр. рус. Голиаф).

Иво БРАТАНОВ