Българските ученици са на последно място в ЕС по математика, а по четене - на предпоследно. Това са данните от последното издание на проучването PISA за 2022 г. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Резултатите показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми. Това е в едри щрихи картината, огласена в началото на декември миналата година след излизането на изводите от проучването PISA 2022. Обществото реагира с напълно разбираема и оправдана тревога. Какво всъщност представлява изследването и какво ни каза то за българските ученици? На тази въпроси отговаря британският образователен консултант д-р Фил Бъджел, който от много години работи с МГ „Баба Тонка“ в Русе.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) се ръководи от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСD). България участва в програмата от 2001 година, но до тази година резултатите от оценяването са отразявани бегло от медиите. Министерството на образованието и науката също не е отделяло почти никакво внимание на данните от това проучване.
През 2022 година около 690 000 ученици са участвали в оценяването, представители на близо 29 милиона 15-годишни от училищата в 81 страни и икономики - част от PISA. Европа е била представена от 37 държави. В България 6107 ученици от 202 училища са участвали в оценяването по математика, четене или природни науки. Това е извадка на 53 400 15-годишни ученици (приблизително 80% от всички 15-годишни в страната).
Учениците полагат двучасови изпити, като всеки от тях е по само един предмет. Участниците получават различни въпроси в различна последователност на определените предмети (например математика и четене или природни науки, последвано от въпроси по математика и т.н.). Изпитите са смесица от въпроси с избираем отговор и такива, в които учениците трябва сами да съставят свои отговори.
Таблица 1 показва колко слаби са резултатите на България на базата на осреднените точки и съответстващото място в класирането, сравнено с останалите участвали европейски държави. Единствено Албания, Грузия, Молдова, Черна гора и Северна Македония са страните, които са се представили също толкова зле по всички предмети колкото България.
Докато таблица 1 съдържа данни за осреднените резултати, таблици 2 и 3 онагледяват представянето на учениците с най-слаби и най-силни постижения по предмета четене. От всички 6107 15-годишни българчета, участвали в изследването, 3200 са се провалили /не са успели да достигнат ниво 2 на умения по четене или по-високо/ и само 135 ученици са изкарали резултати, които съответстват на ниво на умения 5 или по-високо.
Аналогично, таблици 4 и 5 обобщават постиженията на най-слабите и най-добрите ученици по предмета математика. От тези 6107 ученици, които са участвали в оценяването на PISA през 2022, 3270 не са постигнали ниво на умения 2 или повече по математика, а в същото време броят на учениците с постижения на ниво на умения 5 и по-високо е скромният 135.
Други показатели (независими променливи)
Социално-икономическо положение
В допълнение към данните за резултатите ОЕСD публикува и оценка за социално-икономическото положение на участвалите ученици. Тя се формира на базата на индекса на PISA за икономическо, социално и културно положение (ESCS), който е сборен показател, обединяващ в единна числова мярка финансовите, социалните, културните и човешките ресурси, предоставени на учениците.
Фактически индексът се определя от няколко променливи, които са свързани със семейната среда на учениците, и са разпределени в три основни групи: образование на родителите, настояща работна сфера на родителите и стойност/индекс обобщаващ(а) броя на ценностите/притежанията в домакинството, които служат като представителна извадка за материалното или културно богатство като притежанието на кола, наличието на стая, където човек може да работи необезпокоявано в тиха среда, достъп до интернет, броя на книгите и други образователни материали в дома.
Разходи за ученика
OECD публикува и данни относно разходите, свързани с ученика. Например общите разноски за един ученик по време на цялото училищно образование - от 7- до 16-годишна възраст.
Определяне на общата интелигентност/Обща интелигентност
През 2023 г. организацията World Population Review оповести най-новите изчисления за разпределението на средния коефициент на интелигентност за всяка страна. Коефициентът на интелигентност (IQ) е мярка за човешката интелигентност. Колкото по-висок е той, за толкова по-умен се приема даденият човек. Измерването на IQ е основано на стандартизирани тестове, които са приспособени спрямо съображения за качеството на получените резултати.
Взаимозависимост
Връзката между независимите променливи (социално-икономическия индекс, разходите и IQ) и зависимите променливи (успеха на ученика) може да се определи чрез прост статистически способ (взаимозависимост/корелация). Тази взаимозависимост за осреднените точки от оценяването (таблица 1) е представена в таблица 7, която ясно показва, че например:
- 36,8% от вариацията на резултатите по четене могат да бъдат отдадени на социално-икономически причини;
- 47,0% от вариацията на постиженията по математика могат да бъдат обяснени чрез разходите за ученика; 
- 78,2% от вариацията в представянето по природни науки могат да бъдат обосновани с общото ниво на интелигентност.
Подробен преглед на влиянието на разходите за ученика показва, че и за трите предмета в оценяването: увеличението на разходите за един ученик над $ 65 000 не оказва абсолютно никакво влияние на показаните резултати (фигура 1), докато увеличението на разходите за ученика под $ 65 000 има значително въздействие върху резултатите.
Множествена регресия
В таблица 7 поотделно са показани взаимовръзките между зависимата променлива и независимите променливи. Общото влияние на всички независими променливи върху зависимата променлива обаче може да се измери чрез по-сложен статистически способ - множествената регресия. Този метод категорично посочва, че сборният ефект от социално-икономическия индекс, разходите за ученика и общата интелигентност води до:
- 75,5% от вариацията в точките от оценяването по четене;
- 81,3% от вариацията в получените точки по математика;
- 79,4% от вариацията в резултатите по природни науки.
Разгледано от друга страна, взаимовръзката между социално-икономическия индекс, разходите за ученика и общата интелигентност взети заедно и осреднените получени точки от проведеното оценяване предполага/показва, че:
- осреднените получени точки по четене е трябвало да бъдат 440, а не 404;
- средният резултат по математика е трябвало да достигне 442 точки, вместо 417;
- осредните точки по природни науки е трябвало да са 452, а не 421.
Изводите за Министерството на образованието и науката
Резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) 2022 не са никак обнадеждаващи за работата на Министерството на образованието и науката. Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) 2022 отчита крайно незадоволителна работа от страна на министерството. След националното външно оценяване по математика и БЕЛ в 7 клас учениците с ниски резултати продължават образованието си в професионални гимназии. Следователно, 50% от младежта в България на 15-годишна възраст е приета да учи в учебни заведения, които пряко се управляват от МОН.
Независимо от избора на метод за анализ на резултатите, оценяването на PISA еднозначно показва, че въз основа на:
- необработените/директните данни - осреднени получени точки, процентът на ученици, не успели да покажат ниво на умения 2, и този на учениците, постигнали ниво на умения 5 и повече;
- проста статистическа взаимовръзка с отделните независими променливи - социално-икономическите обстоятелства, разходи за ученика, обща интелигентност;
- множествена регресия с всички три независими променливи - учениците в България се представят доста по-слабо от очакваното.
Това важи с особено голяма сила за учениците с ниски резултати, т.е. тези, които посещават професионалните гимназии, управлявани пряко от МОН. По-подробен анализ на цялостната връзка между разходите за един ученик и дела на учениците, които не са достигнали ниво на умения 2, разкрива, че българските ученици се провалят дори в по-голяма степен да постигнат очакваните резултати, сравнено с други страни със слабо представяне:
- 52% от учениците, оценени по четене, вместо 36% от другите държави;
- 54% от учениците по математика, вместо 43%.
България стана част от ежегодната проверка на Европейския съюз за качество на образованието и обучението с присъединяването си към него през 2007. Всяка година докладът от проверката обръща специално внимание на огромното несъответствие между образованието и подготовката в професионалните гимназии и действителните нужди и търсене на пазара на труда. Учениците завършват професионалните гимназии с оскъдни познания по четене, математика и природни науки, след като са били обучавани за професии, които даже и не съществуват вече в страната! Вземайки предвид и допълнителното финансиране, предоставяно на тези професионални училища, което е в пъти повече от това, което получават общинските учебни заведения, е изключително лесно да се достигне до заключението, че професионалните училища и МОН като техен собственик са напълно неспособни да предоставят качество на образованието, оправдаващо вложените средства.
Препоръки
1. Ролята и функцията на образованието, което получават слабо представящите се ученици (т.е. тези 50%, които понастоящем биват приемани в професионални гимназии), се нуждаят от задълбочено преразглеждане из основи. Преосмислянето трябва да бъде насочено най-вече към съставянето на план за обучение, който сериозно да наблегне на значителното подобрение на грамотността, математическите умения и разбирането на основни принципи и закономерности от природните науки/общите познания по природни науки на тези ученици, вместо да се съсредоточава върху подбора и обучението на ученици в твърде ранна и крехка възраст за професии, които просто вече не съществуват.
2. След осъществяването на крайно необходимото преразглеждане на начина и целите на образование в професионалните гимназии и с оглед на пълния провал на МОН да предостави адекватно обучение на половината от подрастващите в България, отговорността за образованието на всички ученици трябва изцяло да се прехвърли на общините.
3. След като общините в бъдеще получат пълен пряк контрол и отговорност за образованието на цялата младеж, те незабавно трябва да извършат подобно обстойно и пълно преразглеждане на текущите места във всички училища.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ