Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В известната притча за богаташа и за бедния Лазар (Лук. 16: 19 – 31) Иисус Христос представя Лазар като намиращ се в лоното Авраамово (Лук. 16: 23), вж. грц. „ен тус колпос авту“ (т.е. на Авраам), лат. in sinu eius. В настоящата бележка ще се опитам да изясня съвсем накратко произхода и смисъла на този израз. 
Гръцкото съществително име κόλπος, употребено в Лук. 16: 23, е полисемно. С оглед към интересуващата ни проблематика тук ще посоча само следните негови значения: гърди, пазва, майчин скут. В Новия Завет то означава пазва, скут, недра, утроба, непосредствена близост, близко приятелство, интимно приятелство. Тези значения са предадени на латински език чрез съществителното име лоно, което е синоним на недро и означава вътрешност, пазва, скут. Употребата на съществителното име κόλπος в Лук. 16: 23 е свързана с една древна особеност на начина на хранене при евреите, която ще бъде посочена по-долу. 
В най-старо време евреите са се хранели седнали (срв. Бит. 43: 33; 1 Царств. 9: 22; 20: 25). По-късно те са възприели обичая да се хранят възлегнали на специални одъри около масата. Този обичай се е срещал и при други народи в миналото (напр. при персите, халдеите, гърците и римляните). Сведения за неговото съществуване се дават във Ветхия Завет, срв. „които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище“ (Ам. 6: 4) и „Имаше златни и сребърни одъри на плочника“ (Ест. 1: 7). Вероятно Иисус Христос и учениците Му се хранят по същия начин на Тайната вечеря. Основание за това предположение откриваме във факта, че на Тайната вечеря св. Иоан е облегнат на гърдите на Иисус: „А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови“ (Иоан. 13: 23), срв. „ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите му“ (Иоан. 21: 20). 
От друга страна, понякога в новозаветните текстове Царството Божие се представя като пир или като угощение, напр. “И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно” (Мат. 8: 11); “28. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29. И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.” (Лук. 13 гл.); „15. Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му (на Иисус Христос – в с.м. – И. Б.): блажен е, който ще яде хляб в царството Божие! 16. А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17. и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.“ (Лук. 14 гл.). Навярно поради тази причина Лазар е описан като намиращ се в лоното Авраамово. Изразът може да се разтълкува двояко: 1. бедният Лазар се намира в непосредствена близост с Авраам и заедно с Праотеца се наслаждава на райското блаженство; 2. бедният Лазар се е облегнал върху гърдите на Авраам, както св. Иоан Богослов се е облегнал на гърдите на Иисус по време на Тайната вечеря.
И в двата случая словосъчетанието „лоно Авраамово“ подчертава твърде голяма близост между бедния Лазар и Авраам.

Иво БРАТАНОВ