Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Понеже 2024 година е високосна, навярно няма да е излишно да бъдат посочени по-важни сведения за значението на двете думи в словосъчетанието „високосна година“. 
Съществителното име година в старобългарския език означава „време“ и „час“. Ето два примера за второто от тези значения, извлечени от Зографското четириевангелие, старобългарски глаголически паметник от края на Х или началото на XI век : 1. бѣ же параскевьћи пасцѣ · година бѣ ѣко третиѣѣ (Йн 19: 14; Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час; числителното име третиѣѣ в този старобългарски препис е неточно – в други евангелски преписи е посочено вярното числително име шестаа); 2. Бѣ же ѣко година шестаа (Лк 23: 44; Беше вече около шестия час). Думата „година“ постепенно е променила значението си и сега означава „период от време, през който Земята извършва едно пълно завъртане около Слънцето“. Нека да бъде посочено и обстоятелството, че в някои народни говори е запазена и старата форма за родителен падеж мн.ч. „гòдин“. Тя се среща в отделни словосъчетания, напр. „за много гòдин“ (в Копривщица). А ето и примери за употребата на това словосъчетание в повестта „Дядовата Славчова унука“ на Тодор Влайков:
– Добря теб заварила, бае Славчо, за много ти годин свети Симон, – каза баба Джуровица, като постана малко от икрам към дяда Славча. 
– И теб за много годин, бабо Джуровице – отвърна дядо Славчо.
Прилагателното име високосна е от латински произход. Ето някои кратки сведения за календара, които обясняват смисъла на тази дума. 
Продължителността на астрономическата година е приблизително 365 денонощия, 5 ч. и 49 минути. Календарът, който включва 365 дена, не отчита часовете и минутите. За четири години обаче тези часове и минути образуват приблизително едно денонощие. За да не се натрупва разлика между календара и действителното астрономическо време, към м. февруари през 4 години се добавя по един допълнителен ден. Този допълнителен ден се поставя след 23 февруари и именно той превръща годината във високосна.
В римския календар 24 февруари е шестият ден преди мартенските календи (за думата „календи“ вж. моята бележка „Време и календар“, публикувана във в-к „Утро“, год. XXXII, бр. 38 (9616); Русе, петък – неделя, 24 – 26 февруари 2023, с. 3). Когато се вмъкне допълнителният ден, 24 февруари става удвоен шести ден и на латински език се нарича bissextus (буквално „двоешестен“ според превода на акад. Ст. Младенов). 
Прилагателното име bissextus е възприето и в гръцкия език в облика βίσεξτος (чете се [вѝсекстос]). От гръцкия език това прилагателно име е възприето в руския вероятно в облика „висекъстъ“, от който произлиза рус. високость. От рус. високость е заето прилагателното име високосен в нашия език.
В старобългарските писмени паметници думата високосен не е засвидетелствана. Тя се употребява в по-късни религиозни текстове на черковнославянски език, вж. черковнослав. вíсектосъ „високосна година“.
Думата „високосен“ има и народна етимология. Поради случайната звукова близост с прилагателното име „висок“, народът извежда произхода ѝ от него. Очевидно е, че двете прилагателни имена нямат общ произход. 
Ето и по-важните условия, на които трябва да отговаря една година, за да бъде високосна: 1. ако номерът на годината се дели на 400, тя е високосна (другите години, чийто номер се дели на 100, не са високосни; напр. годините 1800 и 1900 не са високосни, а 2000 е високосна); 2. годините, чийто номер се дели на 4, са високосни (напр. 2024 г.), а всички останали години не са високосни.
Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от следните речници: 1. Макс Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Пер. с немецкого О. Н. Трубачева. Москва, „Прогресс“, 1986, с. 320; 2. Стефан Младенов. Речник на чуждите думи в българския език. Фототипно издание. С., Издателство „Век 22“, 1992, с. 80; 3. Lexicon linguae Palaeoslovenicae. T. I (a – ћ). Praga, Sumptibus Academiae scientiarum Bohemioslovacae, 1966; 4. Български етимологичен речник. Т. I (А – З). С., Издателство на БАН, 1971, с. 152.

Иво БРАТАНОВ