Едва ли има русенец, който да се изненада от твърдението, че за пръв път в България коледна елха се появява в Русе - градът на първите неща. Но с помощта на визуалната антропология можем да потвърдим, че от зимата на 1878 година този безспорен днес знак на коледните празници вече е в Русе.
Доскоро се приемаше, че коледното дърво прониква у нас с руските войски по време на освободителната война от 1877-1878 година, като се предполага, че имперските офицери и войници са празнували в обстановка, която включва елха, гирлянди и друг вид подобна украса. От свидетелствата и спомените знаем дори за доставките на шампанско и шоколад за руския цар, но сведения за коледни тържества и елха към момента не са известни.
Във времето на Модерността се появяват празници, които освен религиозно съдържание имат и важни светски елементи
какъвто е случаят с Рождество Христово. Знае се, че коледното дръвче се появява в британския кралски двор след сватбата на кралица Виктория с Албърт, който е германец, от рода на Сакс-Корбуг Гота. Старата немска традиция за украса на елха за рождението на Христос се възприема и в британския двор, откъдето като мода на времето се разпространява в целия свят. В тази връзка или поради близкото немско влияние, старите виенчани започват да украсяват своите къщи с вечнозелени дръвчета, които са безспорен символ на Рождество Христово. Украсата с елха се прави извън къщата, като дръвчето се закрепя на фасадата или на специална стойка. Това е специфична мода, която с времето преминава, заместена от примера на дворцовата украса - пищна и цветна или според възможностите за декорация на елха в конкретния дом.
В края на 19 век в дворците на Австро-Унгарската империя има богато украсени елхи, които се появяват и по пощенски картички.
В българския фолклорен свят елата/елхата е
обреден атрибут, който присъства в най-важните моменти при смяна на социалния статус или годишния цикъл -
при сватба (ела се вива, превива, мома се с рода прощава), както и при коледуване. Царят на коледарите води младежите, като държи в ръка своя жезъл, във формата на „световно дърво“, наричано „ела“, „стрела“ или „бахча“, украсено с колач, ябълки, пуканки, чемшир. Наличието на тази обредна „ела“ прави обяснимо присъствието и на коледното дръвче, украсявано в началото по същия начин - с нанизани гирлянди от пуканки и сушени плодове.
Появата на коледна украса и иглолистно дърво в българските къщи е безспорно западноевропейско влияние, което първоначално се наблюдава сред елита на българското общество. Тъкмо поради това откриваме
коледна елха на къщата, в която живее Любен Каравелов в Русе
Знае се, че той пребивава преди това в различни места, сред които са Белград и Букурещ, европейски столици, подвластни на модните тенденции. През тях коледната мода на Виена достига и до Русе.
Любен Каравелов умира в Русе на 21 януари 1879 година. Запазена е фотография, която отбелязва трагичния факт, като документира къщата и входната врата на дома на известния писател. На снимката се вижда едноетажна къща, покривът на която има нови водостосточни тръби. В централната част е разположена голяма дървена врата, направена за да влиза каруца в двора, а част от нея се отваря за домакините. Цялата врата с част от зида са покрити с черен плат, от двете страни са пуснати черни флагове, а отляво на вратата е окачен голям фотографски портрет на Каравелов в рамка. Под него има текст, който не се чете, но вероятно описва жизненият път на големия революционер и писател. 
От двете страни на вратата са закрепени две елхи
Те нямат украса, но присъстват на снимката, като елемент от коледната украса на дома на Каравелови. Точно те са първите регистрирани у нас елхи, поставени специално за Коледа, като част от виенската мода. Вероятно това не е било единствената украсена къща за Коледа по това време, но от това време няма множество снимки на града. Фотографията от къщата на Каравелов е създадена от фотографа С. Вартанян, заможен майстор на светлината, който работи със собствени картони - подложки на снимките, отпечатани във Виена.
В книгата „Виена. Светът от вчера в цвят“ на Кристиян Брандщетер, са представени 312 илюстрации от 1891 г. на ръчно оцветени стъклени диапозитива, сред които се откриват къщи, украсени с коледни елхи. Всички те са поставени извън дома, за да се виждат от улицата.
Коледната елха днес е много популярна и намира място дори в църковните храмове. Деца, които изучават предмета „Религия“, от 2010 година украсяват елха в църквата „Света Троица“ в Русе, с благословението на дядо Неофит тогава, а днес с подкрепата на дядо Наум. Тази практика не се среща често по други места, което показва отвореният поглед към празник, който сплотява хората и ги прави по-добри.

Проф. Николай НЕНОВ