Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В една езикова бележка, публикувана наскоро във в-к „Утро“ (вж. „Утро“, год. XXXIII, бр. 230 от 24.-26.XI.2023 г., с. 3), накратко изясних значението на термините оксии, варии и титли, които се срещат във Вазовата повест „Чичовци“. Тези надредни знаци се употребяват в черковнославянските книги. В предложената бележка ще посоча другите надредни знаци, които се срещат в черковнославянските печатни и ръкописни текстове.
Предварително ще напомня, че черковнославянският език (съкр. ЧСЛЕ) е руска редакция на старобългарския език. Старобългарският започва да прониква в Киевска Рус още в края на X век, след покръстването на тамошните славяни (покръстването става в 988 год.). Докато старобългарският език служи за църковен и книжовен език в Русия, той търпи известни промени, преди всичко в областта на фонетиката, а много по-малко – в граматиката. Така се появява ЧСЛЕ. През 1596 г. в гр. Вилно е отпечатана граматика на ЧСЛЕ – „ГРАММАТIКА СЛОВЕНСКА Съвер҆ше́и῎наг иʾскус́тва о̓сми̑ ча́стїй сло́ва, иʾ и῎ных нжуд́ных“, съставена от украинския богослов и духовник Лаврентий Зизаний. Правописът на ЧСЛЕ е окончателно установен с книгата „Γραμματικῆ славéнскiѧ прáвилное Сѵ́нтагма“ („Правилно устройство на славянската граматика“) на украинския книжовник, богослов и духовник Мелетий Смотрицки, издадена през 1619 г. в литовския град Еве (сега Вевис, близо до Вилнюс).
Освен оксия, вария и титла, в черковнославянските книги се употребяват и следните надредни знаци.
1. Две точки над буквата ї. Над буквата йота (ї) в черковнославянските книги се поставят две точки, ако над буквата няма друг надреден знак, напр. терпѣ́нїе, житїѐ. Ако над буквата има друг надреден знак, две точки не се поставят, напр. ıʾѡ́та „йота (деветата буква от гръцката азбука)“.
2. Придихание. В черковнославянските книги над буква за гласен звук, която се намира в абсолютното начало на думата, се поставя придихание (в ЧСЛЕ се нарича звательцо). Придиханията са два вида – гъсто и леко. И двата вида не се изговарят, но се пишат по подражание на гръцкия език. 
2.1. Гъстото придихание в черковнославянските книги се пише само над началната буква ижица (ѵ; грц. υ, лат. y), напр. ѵ҅акı́нѳъ „хиацинт; вид скъпоценен камък; грц. ὑάκινθος, лат. hyacinthus”, ѵ҅па́рхъ „подначалник; областен управител; грц. ὕπαρχος“.
В старогръцкия език гъстото придихание се изговаря като леко „х“ и след него може да следват и други гласни, а не само гласната υ. То се поставя и над началната буква ρ. Гръцки заемки, възприети в латинския език в Древността, свидетелстват за този по-стар изговор. Във византийската епоха обаче гъстото придихание вече не се изговаря. Гръцки заемки в старобългарския език отразяват по-късното произношение, срв. напр. грц. ἱστορία – лат. historia – бълг. история; грц. Ὅμηρος – лат. Homerus – бълг. Омир; грц. ῥήτωρ – лат. rhetor – бълг. ретор. 
2.2. Лекото придихание се поставя над другите букви за гласни, над ю и я, напр. а҆сı́да „птица рибар; чапла“, е҆ди́нъ, ю҆не́цъ „теле; биче“, ю҆ро́дивъ „глупав, неразумен, безумен; луд“, я҆ви́ти „явявам, обявявам, откривам нщ нкм“. 
3. Комбинации от ударение и придихание. Някои думи започват с ударена гласна, затова над тях се поставя комбинация от придихание и ударение. Първо се пише придиханието, а после – ударението. 
3.1. Исо (черковносл. и῎со). Исото представлява комбинация на леко придихание е остро ударение, напр. и῎ндѣ „другаде“, и῎мамъ.
3.2. Апостроф (черковносл. а҆постро́фь). Апострофът е съчетание на леко придихание и тежко ударение. Той служи за различаване на еднозвучни форми, напр. и῎мъ „с него (творит. пад. ед.ч. от местоимението о῎нъ)“ – и῍мъ „на тях (дат. пад. мн.ч. от местоимението о῎нъ); и῎же „който (имен. пад. ед.ч.)“ – и῍же „които (имен. пад. мн.ч.)“.
4. Две точки над буквата ѵ. Буквата ижица (ѵ) в ЧСЛЕ има две звукови стойности – [и] и [в]. Ако ижицата се чете като [и], над нея се поставя надреден знак – придихание (вж. т. 2.1. тук), ударение (вж. напр. мѵ́ро „миро, благовонно масло“) или две точки, напр. сѵ¨мво́лъ „символ“, Вавѵ̈лѡ́нскїй, Mѡѵ̈се́й. Ако ѵ се чете като [в], над нея не се поставят две точки, вж. напр. Па́ѵелъ.
5. Паерчик. Паерчикът означава изпусната буква ъ, а по-рядко – изпусната ь, вж. напр. надꞌ и надъ, и҆зꞌ и и҆зъ.

Иво БРАТАНОВ