На историческото събрание в местността Оборище край Панагюрище от 14 до 16 април 1876 г. той води клетвата на първите български народни избраници. Преди това е извървял дълъг път. След посещение на Васил Левски в родното му село Баня става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско двамата стават много близки съратници. На 8 февруари 1876 година, заедно със Стоян Каролеев и други банчани, образуват местен революционен комитет. Участва в Априлското въстание като войвода на чета в IV революционен окръг. Това е Поп Грую, който доживява свободата на България и си отива от белия свят на днешния 17 ноември през 1908 година.
Предлагаме ви откъси от книгата на Яко Бойчев „Заклинателят на Оборищенци“, публикувани в сайта vreme2001.com. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Заклинателят на оборищенските делегати е роден през 1836 година в село Баня, Панагюрско. В кръщелното му свидетелство е записан Григор, но всички го наричали Груйо. С това е останал той и в историята. Трудолюбиви и с буден дух хора живеели в това село. В местното читалище, което имало и свой печат, се намирали книги като: „Горски пътник“ от Георги С. Раковски, „Софронието“ на Софроний Врачански, „Псалтир“ от Хаджи Найден Иванович, български вестници и списания, издавани в Цариград.
В такава среда израства и бъдещият бунтовник и заклинател. Семейството му било буйно и трудолюбиво. Груйо е първородният син на баща Тренчо и майката Стана. След него се раждат още четири деца: братята Димитър и Иван и сестрите Нена и Елена.
Още от малък Груйо учи при роднините си мутафчийски занаят. Дядото и чичото виждат, че малкото момче проявява склонност повече към просветата, отколкото към занаята, и го дават в старото килийно училище, за да научи наустницата и псалтира. Обучава го банският даскал Леко, който бил и прочут майстор мутафчия. След това става клисар на стария селски свещеник в черквата „Свети Никола“.
Когато поотраснал, със съдействието на чичо му, бил
изпратен в мъжкия метох в Самоков, в който се подготвяли бъдещи свещеници
По това време Самоков бил един от центровете на духовния живот в епохата на Възраждането. За двете прекарани в метоха години възрожденският дух оказва влияние върху будното дете.
Усвоил черковно-славянското четмо и писмо, както и черковния ред, през 1854 година Груйо се завръща в родното си село и става учител в килийното училище за три години. Наред с това той е и църковен певец, а през свободното си време работи в мутафчийската керена на учителя Леко Брънчев, за да му се отплати по разноските за обучението му в Самоков. Следващите две години е учител в селата Ферезлий (Овчеполци) и Кавак дере - днешното Тополидол.
През 1858 година поп Груйо се връща в Баня и се задомява. През месец февруари на същата година отива в Пазарджик при Игнатий Йеромонах Рилец, за да бъде подстриган като дякон. Малко по-късно отива в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник от тогавашния митрополит Паисий. Определена му е и енория - селата Ферезлий и Кавак дере. В тях поп Груйо 
работи едновременно като свещеник и учител
от 1858 до 1863 година.
През 1863 година е преместен за свещеник в родното му село Баня. В неговата енория влиза и село Мечка - днешното Оборище, в което взема живо участие в обществените работи. В черковните си проповеди, наред с евангелските текстове, говори за Паисиевата история, разказва въодушевено за някогашната велика и свободна България, за това, че е дошло време българите да свалят оковите на робството. С жар им чете книгата „Горски пътник“ на Раковски. Тази малка книжка се превръща в евангелието на епохата. Тя става и неговото хайдушко евангелие. С това евангелие в ума и сърцето той служи в църквата, поема пътя на поборник, с него заклева народните представители на Оборище, с него ще освети знамето на панагюрските въстаници и ще напише своите записки в стихотворна форма за Априлското въстание.
Все по това време се раждат и петте деца на семейството му. Три от тях умират. През 1864 година умира и жена му. Остава 27-годишен вдовец да се грижи за двете си деца.
Децата поотрастват. В същото време в българските земи стават съдбоносни събития. През 1870-1872 година в село Баня идва Васил Левски. Отсяда в дома на Стоян Каралеев. През нощта се свиква 
тайно събрание, на което присъства и попа с буен характер и патриотичен дух
Пламенните думи на Апостола силно развълнуват душата на поп Груйо. И той става горещ и верен негов последовател.
След гибелта на Левски /1873 година/ и след неуспешното Старозагорско въстание /1875 година/ активна революционна дейност започва Гюргевският революционен централен комитет. Той разделя България на четири революционни окръзи. Четвъртият от тях - Пловдивският, е оглавен от Панайот Волов.
През първата половина на месец януари 1876 година Волов и Бенковски преминават в България по заледения Дунав. Слага се началото на великото дело за освобождение. Бенковски се насочва към Средногорието. На 8 февруари 1876 година, съпроводен от Ильо Стоянов, той е в село Баня, отседнал в същия дом, в който преди четири години е пренощувал Левски.
Въодушевен, поп Груйо убедително разказва за готовността на населението в Четвърти революционен окръг да участва във въстанието. В същата вечер с клетва е образуван местният таен революционен комитет. За негов председател е избран поп Груйо. От този момент той
става близък и неразделен другар на Бенковски
Придружава го в обиколките му на селищата в Четвърти революционен окръг. Бенковски също е впечатлен от него. В лицето на поп Груйо той вижда верен другар, съидейник. С остър поглед, храбър и решителен, с искрящи очи, остроумен, приказлив, строг и лют, мразещ поробителите, той печели доверието на хората около него. Обичал е да язди кон и да носи оръжие.
Започва трескавата подготовка за въстанието. Поп Груйо запознава войводата с Димитър Коклев от село Мечка, на когото е поверено да намери най-подходящото място за Първото Велико народно събрание, и който го завежда там.
За домакин на събранието Бенковски определя село Мечка и възлага на Кокльо да организира посрещането и изхранването на народните представители, грижата за охраната и храната за конете. Наредено е да се скове маса и определят места за сядане на делегатите. 
Всички тези приготовления поп Груйо описва в своите спомени за въстанието
От тях се разбира, че той е навсякъде - и при топчиите, и при терзиите и папунджиите, при воденичарите и налбантите, при Иван Зографина, който рисува знамената. След решението за общо събрание за представител на село Баня е избран поп Груйо.
Жителите на готвещите се за предстоящото въстание селища забравили домашните си грижи и стопанства. Вярата за възкресението на българската държава с упование и надежда е изпълнила сърцата на готвещите се участници във въстанието. В тази подготовка участвали всички - млади и стари, жени и деца.
Бенковски, придружен от Поп Груйо, Захари Стоянов и панагюрските делегати, тръгват към Оборище. Предвожда ги свещеникът със сребърния кръст и сабя в ръка. А на килимявката си е прикачил герб от ковано сребро. В полуокръжност са написани буквени съкращения, които разчетени означават: „Лъв български - свобода или смърт! С нами Бог напред!“. И дулото на пищова, и дръжката му са от ковано сребро. Бил опасан от оръжия.
По предложение на Волов откриването на събранието трябвало да се предшества от водосвет и литургия. Представителите - гологлави, със запалени в ръцете свещи, застават смирено. Гръмливият глас на Поп Груйо раздира горската тишина. И когато той произнася думи, които ги няма в евангелието, започвайки с: 
„Верую во единаго хъша балканского, яко есть твой Бог и спасител“
настава раздвижване сред делегатите.
След свършване на Божествената служба, апостолите правят поклон, Поп Груйо затваря требника, слага ръка на двата си арнаутски пищова и ги изпразва във въздуха - знак, че службата е свършила и е време „да се отвори“ събранието.
С прочувствено слово Бенковски открива събранието и приканва поп Груйо да закълне делегатите. Поп Груйо произнася клетвата и всички представители повтарят след него. Заклева се и сам той, като целува вехтия си требник и ятагана си. Този поп - бунтовник призовава всички на бунт, като им внушава, че „сега е времето българите да се сдобият със свобода“.
На 20 април 1876 година поп Груйо е в село Баня. Научавайки за преждевременното избухване на въстанието веднага отива в Панагюрище и се среща с Бенковски. Ревностно изпълнява поръките му и взема най-активно участие в развитието на събитията. След погрома на въстанието е пленен от турците и подложен на много мъки и изтезания. От Панагюрище навързват бунтовниците, окръжават ги с конен аскер и ги подкарват за Пазарджик. Там им свалят въжетата и им окачват синджири с „лалета“. С тези железни „лалета“ смазвали ченетата на завързаните и им трошели зъбите. На 16-я ден, с белезници на ръце и с железни лалета и топузи по вратовете ги откарвали в Пловдив. При разпитите поп Груйо
поема вината върху себе си
Пред очите му е страшната картина как извеждат от затвора въстаници и ги бесят.
По време на тези издевателства пристигат чуждите консули и журналисти, научили за турските зверства в България. Тяхното появяване принуждава турците да спрат бесенето и изтезанията, но след заминаването им изтезанията продължават.
От Пловдив Поп Груйо и другарите му навързани ги подкарват на заточение в Мала Азия. Страдалческият им път минава през Одрин и Цариград, след което са заточени в град Кония - Мала Азия. По пътя някои от тях, пребити от бой, умират. От 110 заточеници умират 35 участници във въстанието.
След сключването на Сан Стефанския мирен договор и освобождението на България, те са освободени. На 13 април 1878 година в село Баня, с цветя и песни, били посрещнати от съселяните си. Изтощен от мъки, през 1893 година поп Груйо напуска службата си и получава пенсия като поборник. Написва в стихотворна форма своите „Записки по средногорското въстание“. Умира на 17 ноември 1908 година, заслужил своето място в историята на Априлското въстание като апостол, борец и мъченик за българската свобода.