Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Във в-к „Утро“ наскоро беше поместена моя езикова бележка, в която накратко разгледах клетвите, разменени между Варлаамица и Селямсъзка във Вазовата повест „Чичовци“ (в-к „Утро“, бр. 215 от петък – неделя, 3 – 5 ноември 2023 г., с. 3, кол. 5 – 6). Там посочих, че клетвата е устно пожелание, което има за цел да доведе някаква беда или вреда на прокълнатия. Народът вярва, че след нанесеното проклятие не е необходимо да се предприемат други действия срещу прокълнатия. 
В предложената бележка ще се спра накратко върху друг пример за подобни проклятия – клетвите, които Юрталанката изрича срещу снаха си Севда в Георги-Караславовия роман „Снаха“.
След като Юрталана съобщава на жена си, че Севда иска Голямата нива, за да не разкрие извършеното някога престъпление, Юрталанката кълне снаха си:
— Божичко, света Богородичке! — плесна ръце старата. — С всичкия ли си е тази брантия, дано я Господ порази макар, никаква да се не види, дано ѝ се езикът схване, да осакатее, ръцете ѝ да изсъхнат, в гроба да потъне, църве да я смелят, в катраня да се пържи [ … ] Няма ли пъпът да ѝ се развие, гивендия с гивендията ѝ, яловица разпасана, кучка крастава!… Хаа! — заклати старата глава. — Знам, знам защо иска нея, знам! Да си найде по-як бик, дано в гробищата да го потърси, корем да я откъса, да ослепее и да оглушее, дето е налетяла върху стоката ни като бясна крава! [ … ] 
Стойко, Стойко, Стоенце, мами! Не позна ли я бре, сине, тая ялова брантия, толкова години я води, дано Господ в черната я заведе макар! [ … ]
Клетвата започва с обръщение към Бога и към св. Богородица. Това обръщение е естествено, понеже наказанието за прокълнатия се очаква именно от Бога, а св. Богородица стои най-близо до Божия престол. Следва реторичен въпрос, в който е включена и ругателната дума брантия „стара (и грозна) мома или жена“. Това съществително име вероятно е от турски произход; то се среща в произведения и на други български писатели, напр. Ил. Р. Блъсков и З. Стоянов. 
После идва редът на същинските проклятия. Първите две от тях общо засягат Севда („дано я Господ порази макар, никаква да се не види“). Проклятията пожелават не някаква друга вреда, а смърт. Следващите три проклятия конкретизират предходните: „дано ѝ се езикът схване, да осакатее, ръцете ѝ да изсъхнат“. Конкретизацията вече има предвид части от тялото, които са свързани със способността да се говори (езика) и да се работи (ръцете). 
Клетвите желаят тялото на снахата да бъде унищожено в гроба, а самата тя вечно да се мъчи в ада: „в гроба да потъне, църве да я смелят, в катраня да се пържи.“ 
В проклятията, които Юрталанката нанася, са включени обидни характеристики и вулгаризми. Снахата е наречена гивиндия „развратна жена“, „яловица разпасана“ и „кучка крастава“. 
Юрталанката заявява, че Севда иска Голямата нива, защото има желание отново да се омъжи. Заявлението ѝ не е подкрепено с никакви факти от снахата, но Юрталанката го представя като сигурно знаене (три пъти повтаря глагола „знам“). Отново следват пожелания за смърт: „Да си найде по-як бик, дано в гробищата да го потърси, корем да я откъса, да ослепее и да оглушее“.
Проклятията, започнали с обръщение към Бога, завършват с призоваване на Божията сила, която трябва да умъртви снахата: „дано Господ в черната я заведе макар!“
В цялата клетва водеща е идеята за смъртта. Свекървата пожелава на снаха си смърт, като при това в клетвите си включва вулгаризми и обидни названия. Измежду всички тях единствено названието „яловица“ може условно да се отнесе към снахата, понеже Севда и съпругът ѝ Стойко не са имали дете. Свекървата обаче, водена от голямата си омраза към Севда, пожелава смърт на снаха си и изпълва клетвите си с груби и вулгарни думи.

Иво БРАТАНОВ