Д-р Иван Крумов завършва Медицинския университет в София през 2019 г. От същата година е част от екипа на отделение „Обща и клинична патология“.

- Д-р Крумов, отделението по Обща и клинична патология вече разполага с нова модерна автоматизирана апаратура за провеждане на имунохистохимични изследвания. В какво ще ви помага тя?
- Тя е ценен помощник при диагностиката на трудни и нееднозначни туморни патологии от различно естество и локализация. С нейна помощ лекарите успяват да се ориентират правилно при изготвяне на индивидуалния лечебен план при всеки отделен случай, а пациентите получават увереност в подхода за тяхното лечение. Освен това съвместната дейност на нашето отделение, отделение „Образна диагностика“ и сектор „Гръдна хирургия“ към отделение „Хирургия“ доведе до създаване на сектор за експресна цитологична оценка на биопсични материали при извършване на биопсии на белодробни тумори в отделение „Образна диагностика“.
- Какъв метод на изследване се използва и за колко време излиза резултатът?
- Методът, познат в англоезичната литература като ROSE – Rapid On-Site Evaluation (бърза оценка на място) се основава на мигновеното изготвяне на цитологичен отпечатък от иззетия за хистологично изследване материал и оценка на адекватността му на място от патолог. Така
в рамките на около 4 минути от добиването на тъканен материал патологът може да даде обратна връзка
на биопсиращия лекар чрез становище по отношение на качествените и количествените характеристики на пробата - дали са налице туморни елементи и да даде предварителна диагноза, както и дали е налице достатъчно клетъчен материал за последващите етапи от диагностичния процес, а именно хистологичното, имуннохистохимичното и молекулярно-патологичното изследване.
Това е мултидисциплинарен подход към диагностичния процес и води до ползи за лекарите и за пациентите, които се изразяват в: свеждане на недиагностичните биопсии до минимум; осигуряване на достатъчно количество диагностичен тъканен материал за последващи изследвания; съкращаване на времето за диагноза; намаляване на необходимостта от провеждането на повторни биопсии; намаляване на травматичността за пациента.
- Как се взема тъкан за изследване?
- Методите са много, с разнообразен достъп до тъканта в зависимост от органа, който ще се подложи на биопсия, както и с различна степен на инвазивност. Накратко могат да бъдат:
* ендоскопски, използвани най-вече в гастроентерологията, пулмологията и урологията. Те могат да бъдат щипкови, тънкоиглени аспирационни, резекционни. Такива биопсии се взимат например при колоноскопия или бронхископия.
* дебелоиглени биопсии с достъп през кожа, гръден кош и др. - при този метод с помощта на образно изследване (ехография, скенер) се поставя водач в зона на интерес, през него преминава игла с режещ връх, чрез която се добива тъканният материал. Дебелоиглената биопсия е основна за биопсично изследване на млечна жлеза, простатна жлеза, периферно разположени лезии в белите дробове, черен дроб, панкреас. 
Тези методи са с по-ниско ниво на инвазивност за пациентите. Към по-инвазивните могат да се причислят:
* ексцизионни (чрез изрязване) - прилагат се при кожни и подкожни образувания, за уточняване на лезии в млечна жлеза, лимфни възли, слюнчени жлези, маточна шийка и др.
* материали от разширени оперативни интервенции, най-често по повод онкологични заболявания. 
- Какво става с тъканта след биопсия или операция? Какво представлява гефрир/замразена проба?
- След интервенция тъканите преминават през две последователни фази - т.нар. преданалитична и аналитична фаза.
 Преданалитичната фаза цели привеждането на тъканите във вид, позволяващ микроскопски анализ
Процесът е многостъпален и съчетава работата на лекар патолог, хистологичен лаборант и разнообразен набор от ръчно управлявана и автоматизирана апаратура. Стартира с химична обработка, целяща да възпре нормалните процеси на тъканен разпад, подготвят се на т.нар. парафинови блокове, от които се изготвят срезове с дебелина от 3 до 4 микрометра. След оцветяване с тъканни багрила, те се подлагат на микроскопско изследване или т.нар. аналитична фаза. С помощта на микроскопията патологът прави оценка на състоянието на тъканите - дали са обхванати от болестен процес, какъв е неговият характер (възпалителен, дегенеративен, възстановителен, туморен и т.н.), тежест и степен на разпространение. Въз основа на макроскопските, микроскопските и клиничните находки се дава окончателна диагноза.
Методът гефрир или интраоперативна хистолопатологичнагична диагностика е по същество сходен с описания вече рутинен метод, но цели да ориентира хирурзите в какъв обем е необходимо да се извърши дадена операция в зависимост от становището на патолога, докато пациентът е все още на операционната маса. Обикновено отнема около 20 до 30 минути. Разликата се състои в това, че вместо на химична обработка тъканта се подлага на замразяване при температура -21 градуса по Целзий. Методът може потенциално да предотврати повторна операция.
Съществува и възможност за присъствие на патолог в хода на взимане на биопсия - неговата роля в случая е на място, чрез изготвяне на тъканни отпечатъци върху предметни стъкла, да даде ориентация дали биопсиращия екип е попаднал в диагностична тъкан и при необходимост да сигнализира за нужда от пренасочване на биопсичния инструментариум. По този начин се постига снижаване на броя на недиагностичните биопсии и съответно нуждата от провеждане на повторни. С колегите от отделенията по Образна диагностика и Гръдна хирургия вече работим в тази посока.
- Колко време след вземане на материала за изследване е нужно, за да се получи протоколът с резултата от изследването?
- Преданалитичната фаза отнема между 24 и 72 часа, а аналитичната варира в по-широки граници в зависимост от сложността на отделните случаи, натовареността на отделението и необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания върху материала за достигане до екзактна диагноза. В най-общ план
диагноза е налице в рамките на 10 дни от взимане на биопсията, но това не винаги е възможно
- С новата апаратура за имунохистохимичното изследване това време се скъсява драстично. Обяснете какво представлява то и кога се използва?
- Силата на имунохистохимичното (накратко ИХХ) изследване се проявява най-вече в контекста на туморната патология. Позволява ни да докажем принадлежността на отделни тумори към основни групи тъкани - епителна тъкан (напр. жлезна), меки тъкани (напр. мускулна). Също така позволява разграничаване дали се касае за произход от бели дробове, простатна жлеза, млечна жлеза, щитовидна жлеза, стомашно-чревен тракт, уринарен тракт и т.н. То може да даде отговор на въпроса дали се касае за доброкачествен или злокачествен процес - понякога начинът, по който изглежда дадена тъкан, е нееднозначен.
Имунохистохимичното изследване е и сравнително достоверен метод, чрез който получаваме информация за наличие на конкретни генетични нарушения в туморните клетки, както и за взаимодействието между имунната система на организма и тумора - информация, която е от високостепенно значение за лечението на редица онкологични заболявания чрез прицелна или имунотерапия (напр. при рак на белите дробове, на млечната жлеза, на дебелото черво, меланом и др.).
Откъдето и да се погледне
имунохистохимичният метод е средство, повишаващо диагностичните възможности в патологията
и което се радваме, че с новия апарат можем да използваме и в нашето отделение.
- Какви са причините за насочване за имунохистохимично изследване?
- От отговора на предходния въпрос могат да се изведат и причините за провеждане на този тип изследване. Така можем да разделим имунохистохимичното изследване на два основни подвида:
Диагностична имунохистохимия - подпомага поставянето на точна диагноза.
Прогностична и предиктивна - дава информация дали и в каква степен поведението на даден тумор ще е агресивно и вероятността за повлияване от даден вид лечение.
- На какъв метод се базира това изследване?
- Методът се базира на имунологичната реакция между антиген и антитяло (пример от гимназиалната биология за тази реакция е съвпадението „ключ-ключалка“). Най-общо с него успяваме да докажем или отхвърлим наличието на конкретен антиген в клетката, като я третираме с антитяло, създадено да се свърже с конкретния антиген на интерес.
- Има ли алтернативи на това изследване?
- Би могло да се отговори с да. В предиктивния контекст има случаи, при които ИХХ изследване дава, най-общо казано, неясни резултати. В такива ситуации се пристъпва към изследвания от рубриката на молекулярната патология, които
чрез различни методики търсят конкретни генетични нарушения в туморните клетки
Резултатите от тези изследвания се използват по аналогичен на тези от ИХХ изследване начин - за изготвяне на оптимален терапевтичен план.  
- Какви са възможните рискове или усложнения?
- Няма преки рискове за пациентите. Изследванията се извършват върху вече обработена тъканна проба.
- Възможно ли е изследването да даде фалшиво позитивни, негативни или неясни резултати?
- Възможно е. Върху резултата могат да се отразят всички свързани с обработката на тъканите стъпки - качеството на преданалитична обработка на тъканите, правилното изпълнение на отделните компоненти от всеки отделен ИХХ протокол (алгоритъм) и др. За минимизиране на риска от подобен тип резултати се стремим да спазваме оптимално правилата за обработка и провеждане на ИХХ изследвания успоредно със сигурни контролни тъкани.

Силвия ДИМИТРОВА