Много вълнения и сълзи предизвика участието на групата за автентичен фолклор „Чилновски баби“ във фестивала в Мудания в Турция. На фестивала самодейките изпели няколко песни от своя репертоар и заслужили аплодисментите на публиката. Накрая ръководителката на състава Стефка Атанасова обявила, че с песента „Село край реката“ поздравяват и професорите Рамиз Арабаджи и Айбениз Акдениз, но също и някогашните деца от детската градина в Чилнов, които самата Атанасова е учила и обгрижвала.
Десетки са били трогнатите зрители, които помнят своите чилновски корени.
Гледам, как капят техните сълзи - и виждам, че и ние, дето пеем на сцената, всички сме просълзени, разказа Атанасова след завръщането на групата от Турция. Особено вълнуваща била срещата с мъже и жени, които някога са били деца в детската градина, където водачката на „бабите“ е била учителка. 
Участието на Чилновските баби в този фестивал е белязано и с още една вълнуваща среща. Още преди да излязат на сцената, жените облекли красивите си народни носии и така, цветни и красиви, се озовали в университета в Бурса. Там техен домакин бил проф.Рамиз Арабаджи, декан на Спортния факултет. Самият той е завършил русенското спортно училище и винаги подчертава, че именно това училище е заложило успехите, които е постигнал впоследствие. В университета проф.Арабаджи поканил на срещата и своя колега, специалисти и преподавател по фолклор Назим Гюрак. Пак там присъствала и друга наследничка на чилновски корени - проф.Айбениз Акдениз от Факултета по икономика в университета в Бандърма. Стефка Атанасова откликнала и на поканата на Айбениз да се срещне с нейната майка Айше Мехмедова - жената е родом от Чилнов и трепетно очаквала да прегърне леля Цеца, както е известна неуморимата създателка на групата за фолклор.  
След участието във фестивала часове наред Чилновските баби останали на брега на морето, където до късно си говорили с някогашните чилновчани. Те разпитвнали за всички свои познати от селото и постоянно повтаряли: „Никога не можем да забравим нашите учители, друго можем да забравим, но това - не!“, разказа Стефка Атанасова.