Силвия Пасева е логопед в Логопедични центрове „Медика“ с над 20 години опит. Работи с деца и възрастни с говорни нарушения, детска церебрална парализа, аутизъм, заекване, инсулт и др. 

- Учебната година вече започна. Как могат родителите на първокласници да разберат още в първите дни дали детето им ще се представи добре в училище?
- За да се справи детето добре в училище, то трябва да има предварителна готовност. Тя има няколко аспекта. 
Психологическата готовност се изразява в готовността на детето за училищна дейност. Тя може да се определи като степен на овладяване на умения, на различни способности и знания. Много е важна мотивацията и други поведенчески характеристики, които позволяват на детето да усвоява учебната програма на оптимално ниво.
Тази психологическа готовност на детето за училище се разделя на 3 поднива - личностна, интелектуална и социално-психологическа
Личностната готовност се изразява във възможността на детето да приеме новата си социална позиция на ученик. То излиза от сферата на едно учебно заведение и влиза в друго, където има права и задължения, които са по-сериозни от тези в детската градина. Към този подтип готовност се включват отношението на детето към учебната дейност, към учителите, към себе си и към децата. То трябва да има и определено ниво на мотивация за учене. Трябва да знае какво означава да учи и това да бъде подплатено с една емоционална устойчивост. 
Интелектуалната готовност предполага наличие на определен запас от конкретни знания и способности. В началото на първи клас детето трябва да има изградени: диференцирано възприятие, аналитично мислене, способност за определяне на основни признаци и връзки между явления, да може да възпроизвежда по образец. По принцип фантазията не играе голяма роля в началната училищна готовност. Детето трябва да има изградено логическо запомняне и развит интерес към получаване на нови знания, както и към тяхното разширяване. Това предполага да има необходимия стремеж за полагане на усилия да се развива. Задължително тук е включено и развитието на фината моторика. 
Социално-психологическата готовност включва общуването с останалите деца и учителите. Придобиването на знания и умения в детската градина е в игрова форма, а в училище то постъпва в един колектив, където всички са заети с едно общо дело - да се учи. Трябва да има гъвкави способности да контактува с другите деца, да е толерантно, да присъства емпатията в общуването. Трябва да умее добре да действа съвместно с колектива и да се вписва в него. В същото време трябва да има сформирани качества да отстъпва на другите деца, но и да умее да защитава себе си физически и като позиция. С други думи тази социално-психологическа готовност предполага развитие на потребност на детето от общуване и умение да се подчинява на интересите на общото - на класа. 
- Помагат ли извънкласните дейности на детето да развие тези умения?
- Разбира се, че помагат. Те са в полза за попълване на дефицити при децата и дават възможност за развитие на силните им страни. Много е важно да се избере и подходяща дейност, спрямо всяко дете. 
- Какво влияние върху детето оказва предварителната подготовка по четене, писане и смятане? Натрупани преди училище, тези умения демотивират ли децата или напротив?
- В първи клас 
вниманието на детето не може вече да се задържа 5 или 10 минути, то трябва да е концентрирано в рамките на един учебен час
То вече е преминало предучилищна подготовка, която е задължителна. В детската градина се е занимавало с писане на числа, елементи на буквите, букви, разказване и описание по картини. Голяма част от децата в началото на първи клас вече познават всички букви, а тези които нямат никакви умения се изморяват по-бързо и им е по-трудно. Дете с изградени умения се справя много по-лесно в училище и с домашните, понеже знае как да бъде самостоятелно и не очаква помощ от другите, съответно има повече време за игра. Голяма част от учителите в първи клас с право казват, че не трябва предварително децата да знаят да четат и да пишат, но в същото време това писане и разпознаване на буквите е заложено в програмата на предучилищната възраст.
- За да подкрепим емоционалната готовност на детето в първи клас трябва ли да насърчаваме съвместни занимания и срещи между съучениците в извънучебно време? 
- Децата в първи клас са достатъчно ангажирани в часовете до обяд и след това на занималня. Единственото време, в което не са задължени да бъдат подчинени пак на срещи със съученици са почивните дни. Ако детето няма желание за такива срещи, не го насилвайте. То трябва да изгражда различни среди, да има семейна среда, среда на приятели извън училище, за да има равновесие и баланс в психическото му развитие. Често се наблюдава тъга в децата за приятели от детската градина, които не са в същото училище. Поддържането на отношенията с тях предоставя възможност за изграждане имено на тази извънучилищна приятелска среда, за която основна роля играе комуникацията между родителите. 
- Какво може да направим след ваканцията, за да влезе детето по-бързо в режима на училищните занимания?
- Най-важни са сънят и движението - детето трябва да изразходва енергия и да си набавя необходимите часове сън. Децата, които все още имат навик да спят следобед трудно свикват с дневния режим и със занималните. За целта те трябва да се подсигури необходимото количество сън през нощта. 
Важно е изграждането на нов режим, който е много по-различен от този в детската градина
Използването на таблети и телефони трябва да се намали. 
- По колко часа след занималня е добре детето да преговори материала вкъщи с родителите си? 
- Това е много индивидуално. Има деца, с които родителите трябва да преминават през целия материал, взет през деня наново, има такива, които не се нуждаят от толкова голяма подготовка у дома. Материалът в първи клас е съобразен със съзряването на детето за училище. Учениците преминават предбуквен период с разказване по картинки, изписване на различни елементи от буквите - чертички и кръгчета, при които не е необходим такъв голям контрол, но родителят трябва да бъде внимателен, за да използва този етап, за да изгради в детето комуникативност и потребност да споделя вкъщи. 
То да иска да разказва какво е станало в училище, а не да отговаря кратко - „добре“ или „нищо“
Когато детето отговаря с една дума, родителят започва да губи нишката как е то, какво става в училище. Тогава връзката става само родител-дневник-учител, а детето остава встрани. 
- Какво ще посъветвате родителите, важно ли е общуването родител - учител? 
- Много е важно родителите да се вслушват в това, което учителите казват. Много родители оспорват мнението на преподавателите, с думите „моето дете може“. След като един учител, застанал пред клас от над 20 деца, вижда, че има дефицит в умението на даден ученик, родителите трябва да го послушат. Необходимо е да се направи преценка в каква насока да се предприемат действия за коригиране. Трябва съвместно родител и учител да обсъдят как ще работят по проблема, дали ще е достатъчна намесата само на родителя, дали ще е необходимо детето да бъде заведено на психолог и дали да започне, да посещава логопед. Защото първият, който вижда дефицитите на детето - това е учителят. 
- Закъснели ли са родителите, които в първи клас откриват дефицити при детето да започнат да посещават логопед?
- Имам много случаи в практиката, когато при диагностика родители са споделяли, че са наблюдавали дефицити при детето продължително време, но са се надявали, че проблемът ще се реши от само себе си или в училище. В първи клас детето преминава в друга възрастова група - то е ученик. Физическото и емоционалното развитие в тази възраст е много динамично. Наличието на дефицит на вниманието и липса на концентрация са предпоставки за проблеми в ученето.
Ранни симптоми за тях са чести почесвания по главата, мърдания на краката, въртене на чина
неумение детето да запомни какво трябва да се направи в извършването на дадено действие и последователни действия, неумение да спазва правилата. 
Много са показателни и рисунките на децата. Ако те са само с линии и черти, без добро оцветяване и без добро пространствено разпределение на фигурите на листа също ни навежда на мисълта за бъдещ дефицит в учението. 
- Електронните обучителни системи и платформи помагат ли на децата?
- Разбира се, че помагат на децата. Защото децата работят там с интерес, но и с тях не трябва да се прекалява. Много е важно детето да учи на хартиен носител, да пипа хартията, по този начин се развиват съвсем други центрове в мозъка. Това означава да работи с книжки. Да, много по-интересно е на компютъра или на таблета, но вглъбяването и концентрацията, когато се работи в тетрадка или с учебник са на съвсем различно ниво.
Любовта и разбирането към децата са основните предпоставки за добрия старт на учебната година. Съветвам родителите преди всичко да се отнасят с внимание и търпение в адаптационния период, който може да бъде различен при всяко дете. 

Николай ДИМИТРОВ