Сатяграха - с тази звучна дума-енигма е нарекъл своята юбилейна изложба един от известнитее русенски художници, който винаги държи да изненадва и да поставя своята публика в състояние, налагащо размисъл и задълбочено търсене на истини и подтекстове. 
Да, става дума за скулптора Зюхтю Калит, който е подредил голяма част от творбите си от различни периоди в централната зала на Художествената галерия на „Борисова“ 39.
През август Калит навърши достолепните 70 години. Кратката биографична справка припомня, че той е роден в русенското село Голямо Враново. През 1975 г. завършва средно образование в Художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. През 1980 г. се дипломира във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ със специалност скулптура, ученик е на известния ваятел Атанас Миндов. Работи на свободна практика от 1981 г. Твори главно кавалетна пластика, като предпочитаните от него материали са мрамор, гранит, риолит, диорит, черен базалт, кремък, варовик. Участва с малки пластики в международни изложби и пленери в Румъния, Турция, Франция, Италия.
Зюхтю Калит е и дългогодишен треньор по стрелба с лък в Русе и майстор на лъкове. Носител е на награди от множество турнири и състезания от национално и международно ниво. Бил е и треньор на националния отбор на България, а през 2004 г. е номиниран за треньор номер едно на Русе. 
70 години - това е възраст почтена и предизвикваща асоциации с помъдряване
Но в последните десетилетия на енергични промени във всички аспекти на живота на планетата житейското битие на човеците вече е с един видимо отместен биологически център и вече спокойно може да се каже, че особено за творците възрастта 70 всъщност е по-близка до онази зрялост, която Данте Алигиери нарича „на попрището жизнено в средата“. Във всеки случай, възрастта 70 за голяма част от хората на изкуството не отбелязва предел, а напротив, обещава нови предизвикателства, нови асоциации, нови въпросителни и удивителни, които ще съставят плетеница от радостни открития и сподавени недоумения. Така е и с пластиките на Зюхтю Калит в галерията. В тях различните хора ще откриват различни настроения. За някои това ще бъде завръщане към скрити дълбоко в паметта спомени за прелетели покрай тях красиви несподелени моменти. За други откриването ще докосне
неподозирани пътеки, които отвеждат към горчиво познание и несъстояли се любови
За трети хармоничните линии на изваяните тела ще разтворят театрални завеси на пропуснати лични драми и тревожещи съзнанието пропуснати възможности. За някои от зрителите пък видяното ще бъде необикновено преживяване, отключващо желанието да налучкат единствено вярната посока на приключението, наречено живот - с порива да творят добро, да споделят откровения, да погалят птица и да се докоснат до загиващо в неистовите горещини напъпило цвете - и така да му вдъхнат от своето собствено съществуване, като (дори отказвайки да повярват и да назоват това с думи) така ще се слеят с великата природа на изяществото на духа. 
Сатяграха - какво означава тази дума, която вероятно мнозина от многобройните посетители на откриването на изложбата на Зюхтю Калит чуваха за първи път? Самият Калит казва, че думата „сатяграха“ на санскрит означава истина и справедливост. „Това е философията на Махатма Ганди, създателя на теорията на пацифизма. Това е моят отговор срещу всички случаи на насилие, като се започне от улицата и се стигне до действията на имперски държави, които и днес се опитват със сила да налагат волята си и да печелят територии“.  
А ето какво казва великият философ, мислител и хуманист Махатма Ганди: „Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Духът се информира чрез знание. В него гори пламъкът на любовта. 
Ако някой ни причинява болка, ние ще го спечелим с любов
Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим с любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува. Ненасилието в своята динамична форма означава съзнателно страдание. То не значи мекушаво подчинение на волята на причинителя на злото, а поставяне на духа срещу волята на тирана. Като действаме по този закон на нашето същество, възможно е един-единствен индивид да се противопостави на мощта на цяла една несправедлива империя, за да спаси честта си, своята религия, духа си и да положи началото на падането на тази империя или на нейното прераждане. 
Сатяграха се възприема като оръжие на най-силните и изключва употребата на насилие в каквато и да е форма... Нейното основно значение е 
придържане към истината, откъдето е и названието й - сила на истината
Аз също я наричам сила на любовта или духовна сила... Търсенето на истината не позволява да се използва насилие върху противника, а той трябва да бъде отклонен от своята грешка с търпение и съчувствие. Защото това, което за един човек изглежда истина, на друг може да се струва лъжа. А търпението означава самоизмъчване. Така доктрината стига до заключението, че истината се отстоява не като причиняващ страдание на противника си, а на самия себе си“. 
Как Зюхтю Калит е превърнал своето страдание във вдъхновение, за да източи плавните линии на неговата потънала в блянове „Калиопа“? Как е надмогнал суетата, за да превърне в каменна мелодия „Ромонът на ручея“, с посвещение „На моя скъп непрежалим прияател Димо Борисов“? Как вдъхва на черния гранит светлата болка, наречена „Ужасно ми липсваш“? Как опитомява своите удивителни „Реки на тайните“? Как провижда в своя „Пръстен на нибелунга“ средновековното усещане за величие и катастрофа? Как успява да придаде пронизителност и спотаени бленувани надежди в портрета на Омар Хаям? В неговата 
изваяна от гранит „Самсара“ 
кръговратът - значението на понятието на санскрит - не е просто гладка и съвършена отворена окръжност, а е референ символ на вечното колело на живота от раждането до смъртта: с грапавините и неравностите по пътя, с драскотините, понякога причинавящи рани до кръв, но и с вечния стремеж да извървиш пътя до края, защото няма нищо по-светло и по-безутешно от почти суеверната надежда, че все пак някъде там, неизвестно къде, те чака и твоята половина от щастливото равновесие. 
Изложбата на Зюхтю Калит, за която голямата зала в Художествената галерия се оказа тясна, ще остане на „Борисова“ 39 до 8 октомври. В нея той показва седемдесет пластики, които представят различни периоди в творчеството му. Част от тях показват и разнообразието от материали, с които работи скулпторът - мрамор, гранит, кремък, вулканичен камък, диурит, риолит, андезит. За началото на творческия му път свидетелстват 
два особено ценни за автора портрета на майката му и бащата му 
и са от най-младите му творчески години, когато авторът е бил ученик в Художествената гимназия. Ретроспективния елемент в изложбата и преклонението пред родителите му подчертават също и цигулката на баща му, и коранът на майка му. Към това авторът прибавя и свой автопортрет от същия период. 
Заедно с пластичните творби скулпторът излага и рисувани портрети на бележити световно известни личности, които е направил в последните няколко години. Според едно негово признание, към живописното портретуване го е върнала ковид епидемията, която обрече на принудително затваряне хората по цялото земно кълбо. За Зюхтю Калит натрапената от вируса изолация е била повод за обръщане към лицата на велики хора от различни епохи, които са важни за развитието на човешката цивилизация. Сред тях са Махатма Ганди (разбира се), Алберт Айнщайн, Ернесто Че Гевара, Ърнест Хемингуй, Джон Ленън, Лао Дзъ, Тамерлан, Монтесума, но също и Христо Ботев, Владимир Димитров Майстора, Елиас Канети, Ваклуш Толев. 
На откриването авторът получи специални поздравления от кмет Пенчо Милков, който отново припомни, че Калит е бил неговият учител по рисуване в училище „Христо Ботев“ и именно този художник е вдъхнал интерес и дори любов към изкуството на много ученици в авторитетната някога русенска гимназия. Милков връчи на Калит златна значка, а юбилярът пък му отговори с предизвикателство-закачка: „Тази зала се оказа малка да побере всичко, което исках да покажа. Надявам се за следващия мой юбилей Русе да разполага с поне двойно по-голямо изложбено пространство“. 
Изложбата „SATYAGRAHA“ бе открита от близката приятелка и съмишленичка на Зюхтю Калит Нина Маджарова. Тя разкри, че мирният поход, вдъхновен от Махатма Ганди, се е превърнал в символ верую на твореца като начин на протест срещу общоприетите правила и принизяването в изкуството. А специално цветно допълнение внесоха танцуващите момичета от студио „Фрийдъм“, които показаха как техните хореографи Анита и Алекс Асенови виждат сатяграха в музиката. Божественото, демоните, бесовете в музиката и танца - тези прекрасни деца ме развълнуваха, призна след феерията на балерините скулпторът.