След огласяването на петицията, която настоява  за пълна забрана на пистови мотори и МПС с модифицирана изпускателна система в градска среда в Русе, в редакцията се получи още една гражданска реакция - материал по темата, който публикуваме.

Винаги съм ги харесвала, когато с тежките си машини дефилират тържествено по улиците на града. Странното е, че тяхната група не излъчва агресия и не внушава страх, въпреки огромните им мотори. По-скоро навява спомен за едни други времена - рицарските. Когато също такива млади мъже са летели срещу вятъра, обединени от устрем към необятните пространства и от усещане за пълнокръвието на живота.
Съвременни рицари с любими коне - Росинанти. Но железни. Те си имат забрала - красиви каски. Имат си и доспехи - като метал лъщят черните им кожени якета. Нямат си копия, защото каузата им не е да воюват. И са ръководени от законите на своя, рицарския кодекс. Сетете се, че те се притичваха на помощ на бедстващите селища у нас. Участваха в благотворителни акции.
Мисля, че тези млади хора обожават усещането за свобода, у тях има странната жажда да преодолеят земното притегляне. И според мен, у всеки е дълбоко скрито тайното презрение към еснафството на грубия битовизъм. Все ми се струва, че скоростта на моторите им въплъщава стремление към кипежа и цветността на живота. Съвременни идалговци, имали тъжната участ да попаднат в един пропит от прагматикъм, хитрини и дребнавост свят. Сякаш отправят своя бунт и своите предизвикателства към тази наша лищена от високи смисли реалност. И препускат на своите ревящи Росинанти.
Но тази нощ, както всяка друга, три квартала бяха огласяни от рева на мотори. Не мисля, че тази шепа хора принадлежат към чудесното семейство на мотористите. Както знаем, във всяка общност има изключения, случайно попаднали в нея. 
Случайниците не зачитат джентълменските правила на общността. Просто се опитват да реализират комплексите си чрез нея
Всичко зависи от обзавеждането на най-горната част на човешкия вертикал. Не ги вълнува, че социалните мрежи срещу тях кипи недоволство. Напротив, гърмят и трещят предизвикателно нощем след 23-24 часа. Доказват, че са недосегаеми. И удоволствието им е да будят безсилен гняв. Ето посланието на един от случайниците - за него всички недоволни от звуковия тероризъм са „необразовани, нагли, мрънкачи, мразещи всичко и всички“!
Тези така наречени „мотористи“ хвърлят незаслужено петно върху цялата група на рицарите с железни коне, които ние харесваме много. В Русе има Клуб на мотористите - не е ли време в него да се поговори за това, що е то гражданско общество и искаме ли да го създадем? Иначе пак ще се появи инсталацията на Давид Черни в Брюксел, която представи карката на България като съставена от десетки турски „кенефи“. Така изглеждаме ние в очите на цивилизования свят. Русенските дрифтове са илюстрация на хаоса от беззакония и неспазване на правилата, които съграждат всяка некултурна общност!
Ние, останалите - уморените и укротените, недоволстваме. И сме прави! На другия ден сме на работа и имаме нужда от сън. Медицината поставя съня на трето място след здравословната храна и чистия въздух като изискване за добро здраве. Казват, че и днес едно от изпитаните средства за изтезания в някои полиции е безсънието. Няма кой да обясни на тези млади хора, че
взаимното уважение и зачитане правата на другите е основен закон на всяко цивилизовано общество
Няма кой да им каже, че егоизмът не е част от рицарската етика и че грижата за другия и съобразяването с него е рицарски принцип, който не подлежи на дискусия. „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб!“ - изтъркан от употреба слоган, но ще е валиден, докато съществува човешкият род. 
Вината за нощните гонки има институцията, която отговаря за обществения ред. Оправданията на хората с вечно проблемни чепици е, че нямат коли, няма екипи, нощем не могат да заловят нарушителите... Когато човек не иска да реши някакъв проблем, намира хиляди извинения. 
В града съществува Клуб на моториста. В ръководството му, мярвам, са умни и авторитетни хора. Какъв е проблемът, представители на полицията да проведат с тях смислен и приятелски разговор за прекратяване на нощния тероризъм, както и да набележат конкретни действия? В МВР има хора на позиция „Връзки с обществеността“ - надявам се, че няма да помръкне ореолът им на богоизбрани, ако организират няколко приятелски срещи с нарушителите на реда в града ни. Те не са много, а и не са идиоти - ако им се обясни къде и в какво грешат. Ако им се каже, че предложените от мотористите тапи за уши, затваряне на външните врати и прозорци при 40-градусов пек, купуване на климатици /колко хора могат да си го позволят/ и закупуване на цели звукоизолиращи плоскости за облепяне на стените са средства, които не само не работят, но и са абсурдни.
Необяснимо е бездействието на хората, на които им се плаща да осигуряват спокойния живот на гражданите
Необяснимо е пренебрежението на институциите към здравето на русенци и превръщането на един простичък въпрос във вселенски нерешим проблем!
Затова пък си имаме българският вариант на прочутата Isle of Man TT /често наричана просто ТТ - Tourist Trophy/. Всяка нощ! Така наречените „джигити“ не само пилят нервите на стотици хора, не само доказват, че законите за тях не важат, но и демонстрират колко безпомощна е полицията и властта въобще. Чудя се само как в мегаполиси с големината на една България полицията успява да поддържа ред!
Аз много харесвам рицарите с железните коне заради свободолючивия им дух, но свободата е осъзната необходимост да бъдем човеколюбиви, толерантни и възпитани!

Ана ПЪРВАНОВА