Чувствам се малко странно - не като на обикновена  премиера на книга, а като в солница. Сред сол и пипер - подправките, без които битието ни няма вкус. Нали затова цял живот опитваме и търсим кое е „солта на живота“. А само със сол не се живее, нужен е и малко пипер - за да залюти на езика. Особено ако езикът е на сатирика.
Всички помните онова четиристишие, предисловие на „Лютите чушки“. Как го беше казал Радой: 
„Във времената робски и хайдушки, 
сме изяли много люти чушки, 
затова ни е лютив езика 
и тежко му кой ни предизвика“.
Неслучайно споменавам „Лютите чушки“ на Радой. Защото в книгата „Сол и пипер“ на Хачик Лебикян откривам от онази люта подправка, с която незабравимия Радой, най-гоненият и обичан от народа български сатирик, ръсеше своите епиграми, афоризми, саморасляци и сатирични приумици...
В книгата „Сол и пипер“ на Хачик Лебикян я има лютата подправка, която по вкус напомня на Радой, но иначе си е оригинална, само по негова рецепта - солта и пипера на автора са си негови сатирични открития за житейските абсурди и парадоксите на битието.
Хачик е дългогодишен и много активен сътрудник на „Стършел“, който от години подържа своя редовна рубрика във вестника - „Мисли на Ачик“. Тук разбирате, че има заиграване с името на автора. А за онези, които не знаят значението на думата „ачик“, например жена ми, ще поясня. Думата е турцизъм, баба ми често я употребяваше навремето, и означава „ясно“, „открито“ или „неприкрито“... 
Тоест „Мислите на Ачик“, изречени от Хачик, са нещо „очевидно“, „неприкрито“ или „директно“ казано.
Ама не е така...
Уж са очевидни истини, но те не могат да хрумнат на всекиго. Защото не са изречени директно, а художествено-сатирично. Могат да кацнат само на езика на сатирика. И то „ачик“, ако сатирикът се казва Хачик.
Днес много хора пишат афоризми. Тази кратка форма им се вижда лесна работа... Роман да пишеш - ще ти отнеме години. Повест - месеци. Разказ - седмици.
Докато афоризмът си е едно изречение... Включваш конвейера и афоризмите падат от поточната линия един след друг...
Да, ама парадоксалните мисли, абсурдите на битието, не се раждат на конвейер. Нито пък в нощи на безсъние... Един македонски автор веднъж ми сподели: „Я не сум можел да спавам, цела нощ сум пишувал и накрай кога видох: написал съм педесе афоризма...“.
Е, казах му, петдесет за една нощ - па ти си написал повече от Станислав Йежи Лец за цял живот.
- А кой е он? - македонският афористичар не беше го и чувал. Той беше от ония автори, които почват да пишат, преди да са чели. 
Известният полски сатирик Станислав Йежи Лец е автор на съвсем тънка книжка „Невчесани мисли“ и който си мисли, че афоризмът е лесна работа, нека първо я прочете, пък после да помисли дали да се захваща за молива.
Ако в един роман писателят може да се скрие зад сюжета или описанията на десетки страници, в един разказ - зад героя или зад ефектния финал, то в афоризма няма къде да се скриеш.
Това е само едно изречение, една мисъл и там много ясно личи отсъствието на мисъл. И авторовата немощ.
Но в случаите, когато авторът е имал проблясък на ума, на афоризма му поникват крила - изречението се понася от уста на уста, появява се на стени на сгради или на нечия стена във Фейсбук.
„Крилати мисли и афоризми“ - знаете тези сборници със сентенции на древногръцки и римски философи, на политици и държавници. Афоризмите, надживели с мъдростта си вековете, които и днес цитираме понякога, когато искаме да се направим на умни. 
Като прелиствам „Сол и пипер“, книгата на сатирика Хачик Лебикян, не знам кой от неговите афоризми се е родил с крила и ще излети по-далече от кориците на тази книга.
Всъщност знам, но няма да ви го кажа - оставям ви да го потърсите. Нека всеки читател сам да намери тук своя крилат афоризъм          
И накрая - нали помните, че имаше група „Спайс гърлс“, четири моми-англичанки, нарекли се „подправки“.
По техния пример бих нарекъл сатирика Хачик Лебикян, с английското „Спайс бой“, спайс - заради солта и пипера в книгата му, и „бой“ - заради начина, по който като момче си играе с думите.
Това е книгата на Хачик Лебикян, една момчешка игра на мисълта, която ражда житейската мъдрост.  
/Прочетено на премиерата на книгата на Хачик Лебикян в русенската библиотека „Любен Каравелов“ на 14 юни 2023 г./     

Михаил ВЕШИМ