Веселин Великов бе човекът, който пренаписа историята на „Дунав“. След дълго отсъствие на отбора от голямата карта на футбола у нас той пое тима от „В“ група и го преведе триумфално до елитната дивизия. Нататък историята е известна - четвърто място на дунавци в елита, мачове в Лига Европа и... раздяла със старши треньора, който работи през последните две години с впечатляващ успех за скромния състав на „Кариана“ /Ерден/.

- Веско, здравей, поздрави от читателите на „Утро“! Четохме тези дни, че собственикът на „Кариана“ е платил заплати на футболистите за април. В същото време в „Дунав“ е пълен мрак и неизвестност. Как в Ерден могат да се случват такива работи, а в Русе да не може? Какъв e бизнесът на клубния ви президент Милан Йосифов?
- Здравейте! Човекът раздаде не просто заплата, а цяла заплата. Бизнесът му е в колбасарския бранш. Прави каквото може и го прави от сърце. Не съм изненадан от това, което се случва в „Дунав“. 
Тези процеси бяха закономерни и отдавна очаквани 
от мен, но това е тъжната истина - къде е Ерден, къде е град като Русе, който не може да издържа футболния си отбор!
- Ще те върна назад - как се озова в „Дунав“?
- Заслугата е на Теодор Георгиев /бивш изпълнителен директор/. Той проведе първите разговори с мене. Теодор ми повярва и ме убеди, че трябва да дойда в Русе. Факт  е, че президентът на „Дунав“ д-р Симеон Симеонов имаше други фаворити, но в крайна сметка аз получих тази работа. 
- Помня, че на една среща в барчето на Георгиев бившият вече зам.-кмет на Русе Иван Григоров каза: „С Веско догодина ще сме в „Б“ група, а след още един сезон - в „А“. Вярваше ли, че отборът можеше да направи такова светкавично завръщане в елита?
- Имах голяма подкрепа от Григоров. Другото важно нещо беше, че ми дадоха възможност аз да направя селекцията. 
Всички момчета пристигнаха в Русе заради мене
Някои от тях - като Миро Будинов, бяха забравени. Със скромни като имена футболисти направихме много добър отбор. Най-важното бе, че изградихме страхотен колектив. До идването на Ларин и Джалилов всички играчи бяха мой избор. Помня, че като влязохме в „А“ група, в първия ни мач срещу „Верея“ петима от титулярите бяха при нас от първенството на трета дивизия - Антонов, Милчев, Димов, Раденцов, Будинов. Читаков и Николай Колев бяха резерви. А във „Верея“ имаше имена като Илиас Хасани и Педро Еуженио. Моите момчета бяха скромни и искаха да се докажат. Да припомня, че Юлиян Ненов беше резерва в „Локо“ /Горна Оряховица/, а Мартин Луков бе със статута на втори вратар в „Оборище“ /Панагюрище/! За времето, в което работих, мисля, че „Дунав“ направи много хубави неща - победихме ЦСКА, „Лудогорец“, „Локо“ и „Ботев“ /Пд/, стояхме като равни с равни срещу грандовете, изпуснахме „Левски“ на „Герена“ в истински спектакъл /мачът завърши 1:1/. При това 
завършихме четвърти в елита с най-малкия бюджет от всички отбори
в „А“ група. След мене бюджетът беше увеличен. 
- И играхте в евротурнирите с „Иртиш“.
- Това е друга история. Твърдя, че можехме да преодолеем казахстанците. Но пътуването ни до тази страна беше страшна мъка - 24 часа! То не бяха самолети, автобуси, прекачвания, цяло денонощие! Играчите на „Иртиш“ дойдоха в България за общо 6 часа - с полет до Варна и автобус до Русе. Наистина - нашето пътуване беше нечовешко. И то заради стискане на кесията за някакви си 2000 евро. Ако бяхме минали в следващия кръг и бяхме играли срещу „Цървена звезда“, тези пари щяха да бъдат капка пред много повечето средства от наградния фонд на УЕФА, тв права, реклами. 
- Защо се стигна до раздяла с клуба?
- Молба за напускане така и не подадох. Просто си тръгнах сам. Има и предистория - след първия добър сезон в „А“ група се опитах да убедя президента и изпълнителния директор Ивало Петков, че трябва да надградим с трима-четирима по-класни футболисти. Моята идея беше следната - да дадем по-високи заплати на тези хора и те ще правят разликата. За мене беше ясно, че с нивото на момчетата от предишния сезон няма да вървим все нагоре. Трябваше ни, как да кажа, повече класа, сила, импровизация. Не се съгласиха. 
Плъзнаха и интриги - какъв например бил стилът ни на игра, дойдоха някои лоши резултати
почнаха да наказват редовно футболистите. А аз винаги съм стоял зад тях. Ако някой има вина, нека да е моя. Накрая си казах: „Добре, нека да съм виновникът, няма да вървя срещу момчетата!“. И си тръгнах. Историята после подсказва, че вината май не била моя. Има статистики, а те казват, че „Дунав“ се бори всяка година да не отпадне. Стил и ниво на игра няма да коментирам. Друг е въпросът, че като си заминах, бяха докарани куп чужденци. Поправете ме, но аз не се сещам някой от тях да остави някаква следа. Текучеството - главно заради вечните тънки сметки с финансите, като цяло бе огромно, а така не се прави отбор. 
- Как би наредил идеалната единайсеторка от времето, когато работи в „Дунав“?
- На вратарския пост имах две равностойни момчета - Мартин Луков и Станката Антонов. Моят десен бек е Искандар Джалилов, а ляв - Христофор Хубчев. Централните ми защитници са Петър Патев и Мишо Милчев. Опорни халфове - Дидо Димов и Самир Аясс, ляв външен полузащитник - Антон Огнянов, десен - Бирсент Карагарен, разиграващ халф - Васил Шопов. На върха на атаката е Миро Будинов. Какъв отбор, нали!
- Да, така е. А как прие да работиш за отбор като „Кариана“?
- Срамна работа няма! След престоя ми в „Царско село“ три месеца бях без ангажименти. А аз не мога да стоя на едно място. 
Поех „Кариана“, когато отборът беше последен във Втора лига и го спасих от изпадане
Сега сме седми. За клуб със скромно име тази позиция не е никак лоша. При това г-н Йосифов се вслушва в мнението ми. Може вътрешно да не е съгласен с мене, но на 99 процента стои зад идеите и решенията ми. 
- Какво ще се случи след края, дай боже, на короновируса?
- Българският футбол няма да бъде същият. Нивото му ще падне още. Ако първенствата се подновят през юни, няма да има никакво време за подготовка. Опасявам се, че доста футболисти ще получат тежки травми, защото в много клубове ще се тръгне към форсирани тренировки. Ще е капитална грешка.
- Продължаваш ли да се интересуваш от „Дунав“?
- По-вярното е да се каже, че гледам редовно мачове на отбора.
Няма де съм пророк, ако кажа, че „Дунав“ отново се е запътил към бараж
Жалко за Русе, ако не опази отбора си!
- Когато си тръгна, феновете те изпратиха с овации. Какво искаш да ми кажеш?
- Аз наистина имах подкрепата на феновете - от първата до последната минута. Изключвам някои отделни зрънца, каквито има по всички стадиони. Уважението с феновете на „Дунав“ беше взаимно, стадионът беше пълен, атмосферата - прекрасна. На този етап работата ми в Русе е най-големият успех в кариерата ми. Не мисля да спирам дотук. Знам, че един ден ще водя още по-силни отбори. Какво да кажа на феновете? Свалям им шапка и им съчувствам, че страдат с този сегашен „Дунав“. Русе и българският футбол имат нужда от много по-различен отбор. Ще се радвам, ако „Дунав“ оцелее.