През идващите почивни дни, на 1 май или около Великден, можете да си направите един чудесен подарък - едно от онези преживявания, които оставят драскотина в сърцето и паметта. На около час път от Русе с кола ви очаква новооткритият музей „Тутраканска епопея 1916“, част от внушителния мемориал „Военно гробище 1916 година“. 
Специално построената сграда на музея е в напълно изчистен архитектурен стил и наподобява на огромен команден пункт. Но не носи маскировъчните цветове на бойното поле, а млечния цвят на милосърдието. На помирението. На антрацита на скръбта, изкристализирал през годините до изчистената от гняв ясна памет, че няма по-голямо зло от войната.
Музеят запознава посетителите си с главните събитията от основаването на Българската екзархия през 1870 година до Тутраканската епопея - 46 години, в които България възкръсва и докато гради държавността, икономиката и културата си, преживява серия войни и национална катастрофа. Показани са много оръжия от 19 и началото на 20 век, достоверни реплики на български и румънски войнишки униформи отпреди повече от век, централна място е отредено на генерал Пантелей Киселов, известен като Победителят край Тутракан, но най-силните преживявания носи диорамата. Това е напълно реалистично пресъздаване на битка от Тутраканската епопея.
Но първо да припомним накратко този български подвиг. 
В Междусъюзническата война, след нападението на 28 юни 1913 година, румънската армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Тутраканската крепост, изградена от румънския окупатор с помощта на чуждестранни съветници, е особено важна за защита на новозавладяната територия и е една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така множество землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями, както се наричат коварните и безжалостни капани за настъпващата пехота. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
Крепостта е смятана за непревземаема.
Напомня ли ви нещо това? Например за Одрин? 
Да, след превземането на „непревземаемата“ Одринска крепост през март 1913 година, в началото на септември 1916-а българската армия покорява още една „непревземаема“ крепост. Затова няма да е пресилено в този контекст да наречем Тутракан втори Одрин.
Диорамата в новия музей показва финала на битките. В специална кръгла зала е направена точна възстановка на румънски окопи. В тях влизат зрителите и от гледна точка на румънската армия съпреживяват атаката на българската армия - с пушечната и картечна стрелба, с взривовета на артилерийските снаряди, с обречеността животът да свърши всеки миг.

В тези окопи особена сила придобиват стиховете на Иван Вазов:

"Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

                      умираха без страх."

Финалът на прожектирания на 360-градусов екран напълно реалистичен филм носи патриотична гордост и просълзява - българите скачат в окопите и... Не е показано какво следва, но няма и нужда от това.
Друга такава диорама в България няма. Преживяването е много по-силно от това в Плевенската панорама. И наистина заслужава, дори трябва да се види. Не защото е апотеоз на българската храброст, непримиримост, себеотрицание и дух - да, наистина е апотеоз. Но филмът дава възможност да се усети почти физически нещо също много, много важно - зловещото безсмислие на всяка война. И това е най-големият урок.