Селските бунтове през 1900 г., както са известни в историята, са израз на силното негодувание на селяните против натуралния десятък (номунето), върнат от правителството на Тодор Иванчов. Съпротивата е стихийна и е потушена с кървави репресии от армията и полицията под ръководството на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. 
В Русенски окръг селските бунтове са едни от най-мащабните. Те избухват първо в село Красен и се стига до сблъсъци с въоръжените сили на властта на 27 и 28 март 1900 г. Но връхна точка селските бунтове достигат в друго село край Русе - Тръстеник.
През април 1990 г., изправени пред невъзможността повече да понасят тежките и непосилни данъци, тръстеничани се вдигат на борба против десятъка.
Дълго трупаното напрежение изригва като вулкан
Всичко започва с недоволство срещу общинската управа и кмета Тотю Димитров, които присвоявали общинското имущество и го използвали за лични нужди, присвоявали го, а след това събирали пари от населението за закупуването на ново. Но най-тежко за бедните селяни е това, че кмета раздава земя от общинската мера на богатите срещу подкупи, а сиромашията натоварва с тежки данъци. По-важните причини обаче имат и политически характер.
На 26 март 1900 г. една значителна група селяни се събрапред общинската управа /сегашната музейна сбирка/ за да иска сметка на кмета, че разполага с държавното имущество като със свое и задето на 17 март е изпратил от името на селяните, без те да знаят, благодарствена телеграма до правителството за въвеждането на натуралния десятък. Кметът ги заплашва, че ще им напакости, тъй като много от тях са от „земеделческата партия“. Групата обаче 
гласува пълно недоверие към общинската управа и избира комисия
в състав Трифон Иванов, Марин Иванов и Али Хасанов Чаушев, които до провеждането на нови избори да ръководят общинските работи. Събранието съставя протокол, който е подписан от 165 души - грамотни и неграмотни - и го изпраща на окръжния управител в Русе. Окръжният управител отказва да утвърди „бламирането“ на Общинския съвет и кмета и изпраща заявлението и протокола на околийския началник Марин Петков по прякор Мечката, за да отиде на място и да разследва случая.
На 13 април околийският началник изпраща в Тръстеник един конен стражар да извести селяните, че на следващия ден ще пристигне лично в селото. На 14 април той идва в Тръстеник. Пред кръчмата на Дечо Консулов - един от видните ръководители и организатори на бунта, го очакват 25-30 селяни със знаме, на което пише „Долу номунето“, „Долу кмета“. Обиденият кмет захвърля ключовете и иска да си даде оставката, но околийският началник не я приема. След като началникът си тръгва, още вечерта на 14 април селяните изгонват кмета, вземат общинския печат и заключват общината.
На следващия ден изгоненият кмет отива при околийския началник в Русе. За да запази авторитета на властта, окръжният управител заповядва на околийския началник отново да отиде в Тръстеник, да въдвори ред и да възстанови кмета.
На 17 април околийският и кметът, придружени от 25 полицаи, отново тръгват за Тръстеник, като по пътя от Русе до Тръстеник на всеки 10-ти километър поставят по един конен стражар за бързи съобщения при нужда. Към 9 часа сутринта пристигат в селото и намират само Али Чаушев и Стоян Минков от „обвиняемите“. Останалите са избягали извън селото. Марин Мечката веднага изпраща няколко полицаи да търсят избягалите и поставя часови при църковната камбана. Като взема тези предварителни мерки, околийският началник смята, че е усмирил селяните и е укрепил авторитета на властта.
Но
един дребен наглед случай предизвиква неочаквано нов прилив на гняв и възмущение сред тръстеничани
При него заедно с шестте си деца идва жената на арестувания Митю Анев, за да моли да освободят мъжа й. Околийският началник я посреща грубо и се отнася към нея безсърдечно и вулгарно, като й казва, че не я бил карал той да ражда толкова деца. Това бързо става известно на останалите селяни, които се стичат към общината. В същото време, към един часа след обед, откъм селата Пиргово и Мечка пристигат на групи около 200 души, въоръжени с пушки, тояги, брадви и кой каквото има подръка. Околийският началник веднага изпраща стражари да ги предупредят, че влизането в селото е забранено, но селяните не се връщат. Уплашеният властник веднага изпраща бърза телеграма-записка до окръжния управител за помощ. В това време селяните превземат общината, пребиват околийския началник и кмета, пристава, около десет стражари, убиват един стражар и го изхвърлят през прозореца.
След като получава записката, окръжният управител веднага
иска от коменданта на Русенския гарнизон две роти войници и още същата нощ ги изпраща в Тръстеник
под командването на подполковник Ст. Георгиев. Към 4 часа след полунощ на 18 април окръжният управител, войниците и полицаите пристигат около Тръстеник и се установяват в ханчетата при шосето Русе- Бяла, като решават да блокират селото.
В същото време в околностите на селото обикалят тръстенишки куриери за помощ. Сутринта на 18 април около Тръстеник се съсредоточават около 2500 селяни, въоръжени с вили, брадви, копрали и др. Същата сутрин окръжният управител, който се намира на ханчетата, изпраща в селото двама полицейски пристава и 10 стражари, за да арестуват „метежниците“, но селяните не им позволяват да ги арестуват. Налага се подполковник Георгиев лично да отиде на площада, за да се запознае с обстановката. Виждайки, че положението става все по-напрегнато, уплашеният окръжен управител бяга в Две могили, откъдето с втора записка иска още военна помощ. 
През това време около и в селото се събират около 5000 селяни от всички околни села - Божичен, Кошов, Мечка, Пиргово, Кулата, Долапите, Басарбово та дори чак и от Силистренско, Тутраканско, Свищовско и други околии, което силно разтревожва командира на „Тръстенишкия отряд“. Прави впечатление, че много от войниците - момчета от село - участват неохотно в предприеманите от страна на военните акции. Ето защо още с разсъмването на 19 април положението още повече се влошава. Убити са двама от селяните - един от Пиргово и един от Кулата, а няколко войници са ранени.
Армията не издържа и се разбягва
през нивята към Две могили, броят на предалите се на селяните достига 92 човека.
От Търново са изпратени още две роти на помощ  под командването на майор Георгиев. Те пресрещат бягащите войници и ги връщат. Селото веднага е блокирано. Започват арестите. Организаторите на бунта, начело с Вени Кръстев от Мечка, след като биват предупредени, че ще бъдат арестувани, бягат през Дунава с лодки в Румъния. Арестувани и изтезавани в селските участъци са над 440 души. Така бива потушен Тръстенишкият бунт против десятъка. След осем-десет месеца, когато селските вълнения затихват, избягалите в Румъния организатори се завръщат по домовете си.
Резултатът от Тръстенишкия бунт и последвалите го подобни в Шабла и Дуранкулак е, че на следващата година десятъкът е отменен.   
За да се помни и да не се забравя в центъра на село Тръстеник, пред сградата на читалището, е издигнат паметник. Върху лицевата част на постамента има релефен надпис „В памет на селския бунт. Тръстеник. 1900 г.“. Той е изработен и открит през 1966 г. Негов скулптор е югославянинът Джока Радивоевич. Характерът на паметника е архитектурно-скулптурен. Състои се от две части: архитектурна - изработена от бетон и бял врачански камък с височина 4 метра и скулптурна - изработена изцяло от бял врачански камък с височина 5.50 метра. Паметникът представлява четириъгълен блоков постамент, а върху него се издига скулптурната фигура на селянин окрачил житен сноп и държащ в ръцете си брадва, готова да бъде размахана против посегателите на изкарания с тежък труд хляб.

Цветомира ДИМИТРОВА
гл.експерт в Държавен
архив-Русе