„Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер“, казва политикът Нейчо Неев в края на 1992 година. 
Този човек се задържа на поста си до септември 1993-а. И отлетя към политческото нищо.
Крилата фраза, нали! Почти никой отдавна не помни Нейчо. Няма и защо.
Ала феновете мултиплицираха някогашната му искрена изненада: „Ега ти българския футбол, щом Гонзо може да е президент на БФС!“.
Може, може! Що да не може? Какво му е?
Вижте какви хора седяха в премиерското кресло през последните 30 години, що пък точно Георги Иванов, за когото адвокатът Георги Градев твърди, че бил със само завършен осми клас, а дипломите му нагоре били фалшификат, да не седне в стола на Борислав Михайлов!
Нямаше разумен човек, който да подмине с едно наум подозренията, че царете на статуквото готвят избирането на Гонзо като аватар на Михайлов. 
И все пак блещукаха някакви илюзорни надежди, че конгресът може и да мине по по-честен начин. Все пак.
Забравете!
„Утро“ предрече - цялата галимация ще е фарс. И сбъркахме, защото „Организацията“ дори надмина всякакви тъмни очаквания. Капо ди тути капи я измисли отново. И „конселиерите“ се бяха погрижили кого да качат на върха.
„Юнаци“ с калпаци подложиха Бербатов на абсолютно унижение - 235 срещу... няма значение колко гласа. Буквално му отрязаха главата - под строй,  предварително инструктирани, готови да се мазнят и на новата предизвестена власт, за да запазят постове и позиции.
Е, успяха, нищо че из цяла България се чува ропот срещу този абсолютно и само на думи „демократичен“, съшит с бели конци произвол.
Да се говори в случая за морал? 
Няма смисъл, хайдутлукът победи, даже и след дъжд качулка да се направи обективен анализ дали някои клубове имаха право да бъдат представени с делегати. Клубове-фантоми.
Ама Гонзо - виждате ли - бил мъжкар. 
Какъв мъжкар може да е, когато в битието си на треньор за него БФС беше „пълна лудница“, а когато го назначиха за спортен директор и отговорник за националните отбори, обърна плочата и плонжира с обяснения колко велик президент всъщност е Боби Михайлов...
За него доста ясно говори и фразата: „Работим добре, но хората не го виждат“.
Да не отваряме дума за гафа да представи починалия пред две години Камен Костадинов за член на новия Изпълком вместо кмета на Враца Калин Каменов. Лапсус? Да приемем, че е така, макар че фройдистите със сигурност ще видят тук и нещо друго.
Беше първи застъпник на сръбския селекционер Младен Кръстаич и говореше, че пред националния отбор се задават чудеса. И после пак обърна ловко палачинката с уволнението на сърбина.
С колко е по-висок от Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров като футболист - бледи престои във френския „Рен“, хърватския „Риека“ и два турски отбора? Бербатов обаче нямал управленски опит? Щото Гонзо го има в изобилие и говори английски по Шекспир.
А пяната е толкова мръсна, че ще си позволим да цитираме едно изявление на Даниел Боримиров пред „Тема Спорт“.
„Всички фенове /на „Левски“/ му викаха /на Иванов/, че е боклук и некадърник, искаха да го линчуват, а аз и Велев /Емил Велев/ застанахме зад него. Той /Иванов/ няма два грама мозък, за да пази равновесие“, казва спортният директор на „Левски“ Даниел Боримиров.
Но, доколкото ни е известно, „Левски“ гласува точно за Гонзо!
Затова ни се иска да попитаме делегатите дали си задават понякога въпроса като какви хора искат да бъдат запомнени - като слуги и мошеници в нагласен театър /и да бъдат забравени бързо/ или като личности с кауза и достойнство?
Нищо лично срещу Гонзо!
С него е ясно е само едно - напред към новото нищо в българския футбол!
Като онзи случайно кацнал на най-високите етажи на властта Нейчо Неев, който така и не повярва, че може да е вицепремиер и дори най-откровено го сподели на глас.